Монументалните нерешени проблеми не накърняваха самоувереността на Джон Дънинг.
— Имате ли работеща бариера? — попита Гроувс.
Отговорът беше:
— Не съвсем… но доктор Франсис Слак е на път да изобрети бариера. Може би…
— А как стои въпросът с корозията?
— Експериментите на доктор Уилърд Либи в това направление са много окуражаващи.
— А помпите, изобретени ли са вече?
— Практически да! Доктор Хенри Бурс е разрешил проблема, почти… Що се отнася до „каскадите“ от последователни стъпала, доктор Карл Коен работи много успешно по проблема и се надяваме, че скоро…
Самият Дънинг и неговият колега Юджийн Бут вече бяха завършили проекта на целия процес. От възбудените и ентусиазирани обяснения излизаше, че предстои само да се изпълни в голям мащаб проектът на Дънинг — Бут. Генерал Гроувс хареса Дънинг, въпреки че не беше съвсем убеден в напредналата фаза на газово-дифузионната програма. Той смяташе, че водещата сила, оптимизмът и увереността на този физик могат да се окажат решаващи фактори за крайния успех.
Джон Дънинг беше станал случайно ядрен физик. Подобно на хиляди други американски младежи от своето поколение, той бе запален по радиото и построил първия си радиоапарат още на 12-годишна възраст. След като завършва блестящо Уеслианския колеж в Небраска, където другарува повече с преподаватели, отколкото със своите съученици, решава да следва електроинженерство в Колумбийския университет. Причината е, че един от идолите на младите радиолюбители — майор Едуин Армстронг — е професор в този университет. В деня, когато Джон отива да се представи в университета, Армстронг е болен и разочарованият студент решава да потърси декана на инженерния факултет Джордж Пегръм. Учебната година още не е започнала и новопостроеното здание Пъпин Билдинг е почти празно. Най-накрая Дънинг успява да намери лабораторията на Пегръм и заварва в нея един приятен на вид петдесетгодишен мъж да стои пред маса, отрупана с различни апарати. Пегръм е погълнат от някакъв опит и не обръща внимание на студента.
Дънинг мълчаливо го наблюдава и постепенно е запленен от това, което се прави. Нещо не вървяло както трябва и деканът е много притеснен. Накрая Дънинг не се сдържа и тропва силно по масата — обикновено правел така, когато в неговите опити жиците, свързващи уредите, се обърквали. Този път има късмет. Ударът възстановява някаква връзка и в мрежата потича ток. Без да разменят нито дума, деканът и студентът продължават експеримента. След десет минути, благодарение на помощта на Дънинг, апаратурата заработва правилно.
Пегръм е поразен.
— Младежо, какво всъщност търсите тук?
— Искам да се запиша да следвам.
— Я по-добре елате да работите при мен във факултета! — възкликва Пегръм.
Дънинг се съгласява и се озовава в странното положение едновременно да следва и да работи във факултета. Постепенно той наследява Пегръм, започва да публикува научни работи и накрая защитава докторат по физика. Младият, енергичен мъж със самоуверени маниери скоро се утвърждава като авторитет в ядрената физика.
Към края на 1942 г. основният проблем, който стоеше пред групата на Дънинг, беше намирането на подходящ материал за бариерата. По дефиниция това беше невъзможно. За да пропуска малките молекули една по една, бариерата би трябвало да съдържа милиарди невидими дупчици, не по-широки от една хилядна от милиметъра. За целия процес биха били нужни хиляди такива фини бариери, достатъчно здрави, за да издържат на огромното налягане на газа. Освен това бариерите би трябвало да са устойчиви на корозивното действие на газообразния уран, а порите им никога да не се запушват. Такива филтриращи бариери не само че не съществуваха, но и никога дотогава не бяха проектирани.
Гроувс и колегите му напуснаха Колумбийския университет с чувството, че газово-дифузионният процес, колкото и да е перспективен, няма да бъде готов в близко бъдеще. Тревожеше ги и напрежението, което се чувстваше между професор Юри и Джон Дънинг и се чудеха дали ръководителят на програмата ще може да мели брашно с младия си и енергичен колега.
Те се почувстваха по-спокойни и почти като у дома си в недотам академичната атмосфера на лабораторията в Джърси Сити, където компанията „Келог“ проучваше инженерните възможности за внедряване на газово-дифузионния процес. Още в началото на 1942 г. компанията беше приела секретна поръчка от комитета S–1, след като президентът Рузвелт бе поискал да се положат извънредни усилия и да се тласнат напред изследванията върху пречистването на урана. Компанията „Келог“ бе помолена да определи в сътрудничество с колумбийската група дали е възможно мащабното приложение на газово-дифузионния процес.