Той отключи касата, в която между секретните документи и папки имаше и няколко кутии с бонбони и карамели.
— Има ли ментови? — попита Гуен иронично.
Мисис О’Лири се усмихна и намигна на Гуен:
— Генералът ги изяде още снощи.
— Стига де! — извика генералът, полусмутен, полуразвеселен. Той се дразнеше от семейните шеги за лакомията му към сладки неща и неспособността му да пази предписваната диета.
Генералът работи до късно тази вечер. След това провери заедно с дежурния офицер добре ли са заключени всички каси и шкафове и двамата с Гуен изпратиха мисис О’Лири до колата й. След това се качиха на тяхната и се прибраха вкъщи. Там шефът на проект „Манхатън“ се просна на леглото си и се зае да проверява домашното по алгебра на дъщеря си. До него стоеше купа с плодове, от които той отвреме-навреме похапваше, а Гуен бе замръзнала в очакване на обичайните упреци за небрежно писане и разсеяност.
— Отива ли ми косата, вдигната от двете страни? — попита Гуен.
Генералът не я чу. Той се беше вглъбил в домашното по алгебра и за свое съжаление не откриваше никакви грешки. Накрая й подаде тетрадката.
— Не е лошо! — беше единственият му коментар. Очите му се затваряха от умора, а гласът му беше станал глух.
— Лека нощ, Дийно — сбогува се Гуен. — Благодаря, че ми провери домашното.
— Гледай да не ти стане навик — отговори баща й, правейки се на строг. — И да не ми изпиеш гроздовия сок, докато си стигнеш до леглото!
39.
Генерал Гроувс прочете много внимателно всеки ред от секретния документ, озаглавен: „Запис на разговора с доктор Опенхаймер, проведен от подполковник Лонсдейл, 12 септември 1943 г.“ Въпреки че имаше пълно доверие в началника на разузнаването, Гроувс никога не разчиташе изцяло на изводите на офицерите от сигурността и предпочиташе винаги да се запознае с цялата преписка, когато тя се отнася до важни разследвания.
В случая преписката беше наистина важна, защото от нея зависеше бъдещето на проекта „Лос Аламос“. Гроувс смяташе да действа енергично, но преди да вземе решение, искаше още веднъж да поговори откровено с Опенхаймер. Последният им разговор на тази тема не беше успешен. Директорът на лабораторията в Лос Аламос не бе отказал направо да предостави информацията, която искаше от него Гроувс.
— Генерале, не мога да ви кажа кой е този човек. Ако ми заповядате, ще го разкрия, но първо трябва да чуя вашата заповед.
— Нямам такова намерение — отговори Гроувс.
Тогава той все още не бе решил да се възползва от правата, които му дава чинът, но сега вече всички начини за изтръгване на информация бяха изчерпани. Дори тактичните методи на подполковник Лонсдейл, отракан 32-годишен адвокат от Кливланд, който сега ръководеше службата за сигурност на проекта „Манхатън“, не можаха да дадат никакви резултати. Опенхаймер твърдо отказваше да съобщи името на неизвестния университетски учен, послужил за посредник на съветските агенти.
Непримиримата позиция на Опенхаймер не допринасяше с нищо за подобряване на репутацията, с която той се ползваше сред офицерите от контраразузнаването. Беше получил право на достъп само след изричното настояване на генерал Гроувс. Службата за сигурност на проекта „Манхатън“ продължаваше да наблюдава директора на лабораторията в Лос Аламос. Те го следяха, когато пътуваше навън, четяха писмата му и подслушваха телефонните му разговори. За службата за сигурност той си оставаше подозрителен.
С последните доклади, които получи генерал Гроувс, досието на Опенхаймер стана още по-лошо. Паметната бележка от 29 юни 1943 г., подписана от подполковник Борис Паш, шеф на контраразузнаването в Сан Франциско, започваше със следното изречение:
Имаме информация, че обектът все още е свързан с Комунистическата партия. Наблюдението показва, че при посещението си в Сан Франциско на 12 юни 1943 г. обектът е установил връзка с Компартията. Той се е срещал и прекарал доста време с лицето Джийн Татлок, чието досие прилагаме.
Това вече беше сериозно. Дъщерята на един английски професор, Джийн Татлок, била много близка с Опенхаймер в периода 1936–1939 г. и дори се говорело за сватба. Тя била член на Комунистическата партия и се движела в среда от хора с леви убеждения. След 1939 г. Опенхаймер рядко се виждал с нея.
При пътуването на Опенхаймер от Лос Аламос до Сан Франциско на 12 юни 1943 г. той се обадил на Татлок и я посетил в дома й на Телеграф Хил. Скоро след това службата за сигурност получи тревожен доклад от агента, който ги проследил: шефът на една от най-секретните лаборатории в целия проект „Манхатън“ прекарва дълги часове в компанията на известна комунистка.