През лятото на 1943 г. подполковник Лонсдейл пристигна в Лос Аламос, за да говори с Опенхаймер относно някои учени от западното крайбрежие, срещу чието участие в проекта службата за сигурност възразяваше. Подозираха в колаборация със съветски агенти една група от близка индустриална лаборатория в Калифорния. Опенхаймер беше много сговорчив и подчерта, че членове на партията не бива да бъдат допускани до проекта.
— Верността към партията — каза той, — е несъвместима с лоялността към проекта.
Скоро след разговора с Лонсдейл, при едно посещение в Бъркли Опенхаймер се срещнал с офицера от разузнаването в Радиационната лаборатория лейтенант Лайл Джонсън и доброволно му предоставил много важна информация. Споделил с него, че след разговора с подполковник Лонсдейл за съветската шпионска активност в Бъркли започнал да се тревожи. Научил, че Федерацията на архитектите, инженерите, химиците и техниците (ФАИХТ) създавала трудности и имала намерение да основе профсъюзи в Радиационната лаборатория, а доктор Джордж Елтентън, симпатизант на комунистите, бил особено активен във ФАИХТ. И по-рано имал причини да подозира Елтентън в просъветска дейност, но предпочитал да си мълчи. Сега променил мнението си и съветвал службите за сигурност да го поставят под наблюдение.
На следващия ден била уредена среща между Опенхаймер и началника на лейтенант Джонсън, подполковник Борис Паш. Опенхаймер му разкрил, че Елтентън правил опити да свърже с помощта на един посредник трима от участниците в проекта от Бъркли със съветския консул. Посредникът на Елтентън подхвърлил на учените, че би било добре да се предостави известна информация за американския атомен проект на руснаците, които в края на краищата са съюзници. На това пречела група престараващи се антисъветски фанатици от Държавния департамент.
Опенхаймер обаче отказал да назове посредника, когато подполковник Паш го попитал за това. Заявил, че не е етично да разкрива самоличността му, защото с това би внесъл объркване сред своите сътрудници, които не са виновни за нищо.
На няколко пъти след това както Лонсдейл, така и Гроувс се опитаха да научат името на мистериозния професор X, който предал на тримата все още неназовани учени предложението на Елтентън. Опенхаймер упорито отказваше да говори.
Записът, който Гроувс четеше в момента, беше направен при разговора на Лонсдейл с Опенхаймер в кабинета на Гроувс във Вашингтон. В продължение на часове Лонсдейл се беше опитвал да убеди Опенхаймер да разкрие кой е тайнственият посредник. Той му разказал подробности за съветските опити да проникнат в тайните на проекта „Манхатън“.
— Те знаят — ние имаме данни за това — за Тенеси, Лос Аламос и Чикаго — казал Лонсдейл. — Те знаят, че в Бъркли се използва някакъв спектрографски метод — дано не го произнасям погрешно. Знаят също, че имаме готовност да започнем производство шест месеца след началото на февруари и че след още шест месеца ще преминем към масово производство. За нас е много важно да открием каналите им за информация — продължил Лонсдейл. — Предполагам, че знаем кой е човекът, за когото говорите вие. Би било много добре да го потвърдите.
Опенхаймер оставал непреклонен.
— Не е редно. Това ми беше съобщено поверително и зная, че опитът на посредника не е дал никакви резултати.
— Вие споменахте, доколкото си спомням, че той се свързал с трима учени от проекта — казал Лонсдейл — и те го пратили по дяволите. Сигурен ли сте, че не е опитал и при други?
— Не съм и не бих могъл. Но очевидно не го е направил.
— Поне осъзнавате, надявам се, колко е важно да се разкрие този канал!
— Да, напълно.
— Да не би този човек да е ваш приятел?
— По-скоро познат от много години.
— Има познати, има и приятели. Вероятно отказвате, за да не замесите някой приятел?
— Не искам да споменавам повече имена — отговорил Опенхаймер, — защото те нямат никаква вина и не искам да ги замесвам в тази история. Те не са хора, които биха се обвързали с такова нещо.
Подполковник Лонсдейл бил обезкуражен.
— Тук става дума за опит за шпионаж срещу най-важното нещо, което някога сме правили, а вие го казвате чак три месеца по-късно!
Опенхаймер си оставал твърд.
— Посочих името на Елтентън — казал той, — защото бях убеден, че той ще продължи опитите си. Не искам да споменавам нови имена, защото съм сигурен, че тези хора са въвлечени съвсем случайно.
Лонсдейл опитал да постигне компромис:
— Аз искам, разбира се, да науча тези имена, но това не е толкова важно за нас, колкото да узнаем кой беше връзката. Има и други канали, които са ни известни. Единственото, в което не сме сигурни, е дали имената, за които се досещаме, съвпадат с името на този човек. Това е причината да се интересувам от него и ще ви задам въпроса съвсем направо — ще ми кажете, или не. Ако откажете, добре, няма да се сърдим!