Няколко минути след като Опенхаймер разкри името на посредника, захвърчаха поверителни телеграми между службите на Гроувс, Никълс, Лонсдейл и Паш. Шевалие веднага беше поставен под наблюдение, а секретните служби и ФБР поискаха от генерал Гроувс да отстрани Опенхаймер от ръководството на лабораторията в Лос Аламос. (Лонсдейл, въпреки изричното желание на Гроувс33, беше информирал ФБР за подозренията му, че Опенхаймер прикрива брат си.)
Как може човек с два сериозни пропуска по отношение на сигурността — случаите с Джийн Татлок и Хаакон Шевалие — да бъде оставен да ръководи най-секретния военен проект? Може ли да се поверят подобни тайни на лице, толкова уязвимо с предишните си връзки? Генерал Гроувс трябваше да вземе важно решение.
И двата варианта криеха рискове. Ако бъде отстранен Опенхаймер, изпълнението на проекта ще се забави. Ако остане, има вероятност да настъпи пробив в цялата система за сигурност. Никой не можеше да сподели с Гроувс огромната отговорност, която тежеше върху него — той не разполагаше с Конгрес, в който проблемът да се обсъди, нито можеше да се опре на общественото мнение. Отговаряше само пред Комитета по военна политика — Буш, Конант, генерал Стайър и адмирал Пърнъл. Тяхната роля постепенно беше ограничена, но те продължаваха да носят отговорност за това, дали генерал Гроувс взема правилни решения и имаха властта да препоръчат на секретаря по отбраната Стимсън да освободи шефа на проекта „Манхатън“.
При генерала обикновено нещата бяха прости и той не допускаше чувствата или желанието за популярност да влияят върху решенията му. За него беше важно всеки път да определи точно желаната цел и да се движи към нея. За бившия възпитаник на „Уест Пойнт“ и в този случай целта беше ясна и очевидна — да се създаде колкото може по-бързо атомна бомба. Опенхаймер беше незаменим за постигането на тази цел. Генералът се разбираше с него и го виждаше поне веднъж месечно, а често се случваше да разговарят по телефона и по няколко пъти на ден. Ученият нямаше нужда от пришпорване. Той дори работеше повече, отколкото очакваше от него генералът — Гроувс познаваше здравословното състояние на Опенхаймер и се страхуваше той да не рухне физически от претоварване.
Като разчиташе на своята преценка за хората, генералът не се съмняваше в неговата лоялност. Дори и да грешеше (това Гроувс допускаше само като теоретична възможност), човек като Опенхаймер можеше да стане наистина опасен, в случай че бъде отстранен от проекта и се почувства огорчен. Във всеки случай ученият вече знаеше прекалено много подробности за целия проект „Манхатън“.
Генерал Гроувс не разбираше и не одобряваше доста от идеите и действията на младите физици. Но това нямаше нищо общо със случая. През декември 1943 г. се търсеше решение на въпроса да остане ли Опенхаймер начело на лабораторията.
Без много колебания Гроувс стигна до решението.
— Опенхаймер остава! — заяви той направо на хората от разузнаването.
41.
Генерал Гроувс изпита голямо облекчение, когато разбра, че Кларънс Джонсън от „Келекс“ е успял да създаде твърде обещаваща бариера. Едновременно с това той съзнаваше, че от него се очаква да вземе много бързо решение разработката да поеме по това ново направление. Отново попадаше в ролята на арбитър в поредния остър конфликт — този път между двама мъже със сериозни постижения, защитаващи две съвсем логични, но диаметрално противоположни тези.
Поради твърдия и категоричен начин, по който формулираше решенията си (дори в области извън неговата специалност), Гроувс минаваше за автократ, убеден, че собственото му мнение винаги е вярно. В действителност той не мислеше така, но с присъщото си самоуверено поведение с нищо не издаваше това. Той дори беше доволен от приписвания му образ, защото знаеше колко голямо психологично въздействие има подобна репутация.
Истината беше съвсем друга — един от големите таланти на Лесли Гроувс се криеше в способността му да изслушва различни мнения и да открива кое от тях е вярно. За разлика от повечето учени, той не се затрудняваше при определянето на „добро“ и „лошо“ в заплетени ситуации. За него по-добро бе това решение, което осигурява по-бързо създаване на бомбата. По-доброто е равносилно на по-бързо — ясно и просто.
33
По това време Лонсдейл не беше подчинен на Гроувс, а на отдела за контраразузнаване (G–2) към Военния департамент, който се ръководеше от генерал-майор Джордж Стронг.