Гроувс веднага се убеди, че изборът на компанията „Келог“, извършен преди него от полковник Маршал, е правилен. В началото на войната никой не можеше да проектира и строи модерни петролни рафинерии и химични заводи по-добре от инженерите на „Келог“. Морис Келог бе започнал през 1905 г. от една малка работилница за тръби в Ню Джърси с основен капитал от едва 2 750 долара. Бързо разбира какви са нуждите на зараждащата се петролна промишленост и започва да произвежда заварени казани, вместо използваните дотогава занитени. Той закупува и развива нови технологии, които бързо са възприети от петролната промишленост. Когато избухна Втората световна война, компанията „Келог“ вече въртеше многомилионен бизнес и бе специализирана в развиването на нови процеси и прилагането на най-новите изобретения и технологии в индустрията.
Изборът на „Келог“ за извършване на инженерните проучвания върху газовата дифузия се оказа толкова естествен, колкото и натоварването на Пърсивал (Доби) Кийт с ръководството на секретната задача. Енергичният, импулсивен и самоуверен тексасец вече беше имал голям успех като вицепрезидент на компанията, отговарящ за технологичните въпроси. Подобно на Дънинг, Доби Кийт изглеждаше изключително динамичен и ентусиазиран. Гроувс беше много успокоен да чуе един инженер — и то инженер с доказан професионализъм — да говори за газово-дифузионния процес със същия ентусиазъм като Дънинг. На Гроувс му хареса и това, че в лабораторията в Ню Джърси не се чувстваше напрежение както в Колумбийския университет. Очевидно, пламенният и авторитарен Доби Кийт държеше хората си здраво.
5.
Едва ли някога са били събирани на едно място толкова много научни светила, както в университета в Чикаго през 1942 г. Трябва да е било изключително трудно тази група от блестящи индивидуалисти да се организира в сплотено и гладкодействащо административно тяло, защото всички бяха независими по дух, а някои — истински примадони.
Лео Зилард беше безспорно детето-чудо на чикагската група. Закръгленият и очилат 44-годишен унгарец преливаше от оригинални идеи и водеше живот, подобен на непрекъснат кръстоносен поход. Малцина учени бяха направили толкова за осъзнаването от американското правителство на опасността от атомната бомба, както този пророк, работил навремето в Берлин заедно с Макс Планк и Айнщайн. Неговата настойчивост беше накарала Айнщайн да подпише прочутото писмо, което предупреждаваше президента Рузвелт за възможността нацистка Германия да създаде атомна бомба.
Скромността не бе негово качество и за мнозина Зилард изглеждаше прекалено натрапчив. Но всички признаваха, че неговите кръстоносни походи винаги бяха предприемани в името на големи идеи — победа над Хитлер, установяване на демократично управление в света и развитие на ядрената енергетика. Увлечението му по политиката и философията бе равно на интереса му към науката. Той беше най-космополитният и политически осъзнат сред учените, събрани в Чикаго.
— Аз поддържам демократичния принцип, че всеки човек, дори и да е идиот, е равен на гения — обичаше да казва той. — Но не мога да се съглася, че двама идиоти са по-добри от един гений!
Зилард непрекъснато хвърляше в смут и вълнение Металургичната лаборатория в университета (тя се наричаше така, за да се скрие истинският обект на извършваните в нея изследвания). Той минаваше през стаите и правеше революционни предложения за решаване на научните проблеми, биеше тревога за военните приготовления на Хитлер и често караше младите сътрудници да се превключват от един експеримент към друг. След Зилард винаги оставаше следа като от преминал циклон.
Веднъж, докато всички коментираха поредния зилардизъм, един смаян учен възкликна:
— Имам чудесна идея! Знам какво да правим с Лео. Трябва да го замразим и да го вадим от хладилника само за две минути годишно — не повече. Той ще успее да ни даде идеи, които ще ни създадат работа за цялата година. За две минути той ще е фантастичен, а представяте ли си какво спокойствие ще цари през останалото време!
В чикагската група имаше още един унгарец — Юджийн Уигнър, учен-емигрант, който преподаваше в Принстън. Уигнър се харесваше на всички и бе уважаван заради острия си ум. Без съмнение, той беше най-възпитаният човек, работещ по проекта. Навикът му да отстъпва път пред вратата беше пословичен.
— Дано никога не ти се родят близнаци — шегуваха се колегите му. — Горката ти жена ще чака с месеци, докато те си отстъпват пътя „След вас, сър“.