Хю Тейлър отказа да взема пари от „Келекс“ и от армията и продължи да получава професорската си заплата. С присъединяването си към „Келекс“ той допринесе много за подобряването на бариерата на Джонсън. Цветните диаграми показваха все по-добро качество на мострите, пристигащи от Ню Джърси. Тейлър започна да споделя оптимизма на Кийт, въпреки че беше доста изненадан от странния метод, с който шефът на „Келекс“ смяташе да реши проблема с масовото производство.
— Щом можете да я направите колкото пощенска картичка — казваше Кийт на Тейлър и Джонсън, — аз пък ще мога да я произвеждам и в голям мащаб. Всичко, което вие правите в лабораторията, аз мога да го възпроизведа в завода!
Когато първите бариери излязоха от пилотната инсталация в „Неш Билдинг“, генерал Гроувс бързо пристигна от Ню Йорк да се увери със собствените си очи. Инсталацията произвеждаше по един 0,1 кв. метра наведнъж.
— А как ще получите милиони квадратни метри? — попита генералът, криейки задоволството си от качеството на мострите.
Доби Кийт въобще не се смути от въпроса.
— Знаете ли как биха постъпили японците? — каза той. — Да допуснем, че те трябва да произведат милиони квадратни метри от този материал, а умеят да правят само по 0,1 кв. метра наведнъж. Въобще няма да се замислят. Ще направят едно парче с площ 0,1 кв. метра, после още едно, после още едно, докато се натрупат стотици, хиляди и милиони. Точно така ще постъпим и ние!
Тейлър беше доста объркан.
— Искате да кажете, че ще произвеждате бариерите една по една, докато станат милиони?
— Защо не? Единствената алтернатива е поточната линия, както в автомобилните заводи, но тя е неприложима при бариерата. Ако разполагам с достатъчно качествен никелов прах, сигурен съм, че ще успея да произведа милион квадратни метри.
Гроувс слушаше внимателно.
— Мисля, че ще трябва да проверите всички източници на никелов прах, мистър Кийт. Аз ще се погрижа да го получите.
Юри беше много разочарован от решението на Гроувс да се разработват едновременно и двете бариери. Той беше вече почти сигурен, че целият газово-дифузионен проект е невъзможен и настояваше да се хвърли едно последно усилие върху подобряването на бариерата на Норис — Адлър, преди да се изостави цялата програма. Шефът на програмата беше достигнал до тази смела, но отчаяна позиция с цената на мъчителни усилия и нервите му бяха опънати до скъсване. Емоционално Юри се примиряваше вече с провала на това, което наричаше „битката за бариерата“, но все още се надяваше да поведе последната атака на фронта Норис — Адлър. Уилърд Либи, водещият химик на групата, също настояваше, че едно последно и отчаяно усилие може да доведе до подобряване на старата бариера след около шест до осем седмици. При едно условие — всички хора и ресурси да се мобилизират за тази цел.
Вместо това „Келекс“ и „Карбайд“ излизаха с нова и все още недоказана разработка и в 11-я час се опитваха да отклонят десетки специалисти от главното направление, реквизираха материали и дори окупираха голяма част от лабораториите в „Неш Билдинг“.
Юри протестираше разпалено. При всяка среща с Кийт спореше по въпроса за бариерите. Отношенията му с Дънинг не бяха станали по-добри и в Колумбийската група непрекъснато избухваха конфликти. Това струваше прекалено много на Юри и той стигна до ръба на пълното изтощение. Приемаше неуспеха на програмата за бариерата и конфликтите в групата толкова лично, че на съвещанията ръцете му трепереха и не можеше да държи дори чаша вода. Накрая, след една нова кавга с Кийт, професор Юри избухна. Написа сърдито писмо на Гроувс, в което изтъкваше, че всеки военен проект, който изисква такова нечовешко изследователско усилие, трябва да бъде изоставен. Кийт планираше ново разрастване, което беше напълно абсурдно при очевидния недостиг на време. Юри стигаше до извода, че К–25 няма да може да бъде завършен по време на войната и нови средства ще могат да се заделят едва след нейния край. Ако въобще се пристъпи към строителство на дифузионен завод, то ще трябва да се изпълни по английски проекти и технология.