След неколкодневна упорита работа Барт и Лаукс стигнаха до съвършено нова идея — да използват самите тръби като съдове за разтворите. Приготвиха специален разтвор, с който изпълниха тръбите, а за да се получи равномерно покритие, по време на процеса ги въртяха около оста им. При обикновените методи за електрогалванизиране никеловият слой следва контурите на повърхността, която никога не е идеално гладка, но при новия процес покритието изпълваше и най-малките дефекти по вътрешната повърхност на стоманените тръби и се получаваше плътно и съвършено никелиране.
В „Келекс“ бяха във възторг, но веднага възникна въпросът къде да се построи завод за електрогалванизиране на тръби. Лабораторията в Белвил беше прекалено малка, нямаше железопътна връзка, а и персоналът на Барт никога не беше работил с тръби. Въпреки това „Келекс“ и Гроувс решиха да възложат огромната поръчка на малката и неизвестна лаборатория.
В Белвил започнаха да пристигат камиони, натоварени с хиляди тръби от „Юнайтед Стейтс Стийл“. Барт нае 400 работници, предимно от Харлем, и започна работа на три смени, 24 часа в денонощието и 7 дни седмично. С напредването на производството се подобри и технологията. През февруари бяха никелирани първите тръби с голям диаметър, но поради липса на опит и непрекъснатото усъвършенстване на технологията до края на май бяха произведени едва 15% от предвидените количества. Скоро след това Барт започна успешно да никелира и малки тръби с диаметър 5 см. Компаниите „Интернешънъл Никел“, „Мидуест Пайпинг“ и „Рипъблик Стийл“ се включиха в производството и сроковете бяха спазени. В цялата операция се изразходваха само 2% от първоначално предвидените количества никел.
Докато „Худай-Хърши“ продължаваше да се бори с трудностите около бариерите, нетърпението на Кей. Ти. Келър в „Крайслер“ постепенно се изчерпваше. За да не скучаят работниците, Мерил изпрати в Детройт 10 000 негодни бариери, с които да се упражняват в монтажа на дифузьорите. В края на лятото започнаха да пристигат камиони, натоварени с годни бариери.
В „Крайслер“ бяха ангажирани около 150 инженери, а 1 000 души, всеки един проверен от службите за сигурност, участваха непосредствено в производството под ръководството на Джей. Ем. Хартгъринг и неговия главен инженер Алън Луфбъроу. Никой нямаше представа за какво ще послужат огромните цилиндри, в които те инсталираха тръбите с бариерите.
Цилиндри с най-различни размери, на вид като обикновени котли, пристигаха в Детройт за никелиране35. В „Крайслер“ извършваха най-напред механичната обработка — пробиване и заваряване, после ги никелираха и накрая монтираха бариерите, които се доставяха от „Худай-Хърши“. При никелирането използваха половин дузина огромни вани, в които спущаха и вадеха цилиндрите с големи кранове. В първата вана се извършваше химичното почистване, а във втората цилиндрите се обезмасляваха с пара. След това ги потапяха във ваната за галванизиране, снабдена с електроди от чист никел. След приключването на електрогалванизирането готовите цилиндри се потапяха в следващата вана с вряла вода за 40 минути. Те изсъхваха почти веднага след изваждането от врялата вода и на местата, където имаше дефект в никелирането, се появяваше петно от ръжда, видимо с просто око. То се откриваше лесно от контрольора по качеството, който се вмъкваше в готовия цилиндър и го оглеждаше внимателно с помощта на силна ръчна лампа.
Друга голяма грижа на „Крайслер“ беше откриването на течове. В завода имаше огромна вакуумна инсталация, която се обслужваше от допълнителни външни помпи. Включваха масспектрометър и целият съд, който подлежеше на изпитване, се обвиваше с пластмасов чувал, след което в пространството между чувала и съда се впръскваше азот. Ако дори и нищожни количества от газа намираха път да проникнат във вътрешността на съда, чувствителният масспектрометър ги улавяше. Този уред можеше да открие една молекула азот сред 30 милиона въздушни молекули. При откриване и на най-малкия теч чувалът се махаше и с помощта на малки дюзи се пръскаше азот по всички съмнителни места и шевове, докато се открие дефектът. Понякога течове се откриваха и в плътни метални стени с нищожна естествена порьозност.
35
През следващите две години в „Крайслер“ никелираха общо 25,5 хектара стоманена повърхност.