Хобс замълча за малко, за да им даде възможност да разберат мисълта му, и продължи:
— Освен това, какво ви дава основание да мислите, че правилната форма на конусните повърхности ще се запази, когато свържем тези клапи с тръбите, които ще започнат да ги опъват като бесни? Не се ли сещате, че клапите ще трябва да понесат огромни напрежения — понякога температурната разлика между горната и долната част на конуса може да достигне до сто градуса! Металът се разширява и свива и формата му не може да остане съвършена. Преди седем години правех една инсталация, в която температурата достигаше до 540° и на разстояние от 30 метра тръбите се удължиха с почти 18 сантиметра. А в нашия случай с тези температури и вибрации как може да се очаква, че конусите на клапите ще прилягат точно?
Компанията „Крейн“ беше най-големият производител на клапи в света. Ако те не могат да се справят с тази задача, кой друг би могъл? Главният надзорник на компанията Джордж Ларсън беше здравомислещ човек и знаеше, че предлаганият модел не е съвършен, но срокът наближаваше и никой не беше предложил по-добър проект. В „Келог“ бяха работили по проблема в продължение на месеци, „Келекс“ също се бореше с него, всички производители на клапи бяха консултирани, но напразно. Строителството на огромния завод спираше, защото никой не можеше да каже къде и как да се излеят фундаментите според все още неизнамерените клапи.
— Съгласен съм с вас, Джей. Си. — каза Ларсън, — но не виждам ползата. Какво да правим? Как да преодолеем вибрациите и температурата?
Хобс си имаше собствено мнение по въпроса.
— Ще сгрешим, ако се опитаме да се преборим с тях — невъзможно е! Те просто са природни явления. И ако не можем да ги победим, тогава нека да се наредим на тяхна страна!
Атмосферата на съвещанието беше много потискаща. Този петък вечер всичко изглеждаше мрачно в компанията „Крейн“.
След обезкуражаващото съвещание Хобс взе такси за гарата. В дома му в Охайо го очакваха още от сряда, но той беше отложил завръщането си, за да може да си изясни трудностите, които изпитваха в „Крейн“. „Нищо не струват тези клапи — мислеше си той по пътя към гарата. — Боклук. А масивните отливки за 20-сантиметровите клапи вероятно тежат близо един тон. Ще трябва да се задействат с кран. Да не говорим какви фундаменти са им нужни. Целият строеж в Оук Ридж е спрял, защото никой не знае колко стомана ще трябва за опора на тези клапи… А какво ще стане, като ги свържат с онези дълги тръби? Кой ще поеме тежестта и вибрациите?“
Хобс мислеше трескаво. Беше много възбуден, защото клапите бяха едно от любимите му занимания — истинско хоби. Цял живот беше проектирал клапи, възхищаваше се от тях и дори ги колекционираше. С годините се беше увлякъл по тях, както други по събирането на марки или решаването на кръстословици. За Хобс най-вълнуващите моменти в живота бяха „когато ми хрумне някоя идея и успея да я изпълня в метал“.
Изведнъж той се отказа от намерението си да се върне в Охайо още същия ден.
— Няма да ходим до гарата — каза той на шофьора, — връщам се в хотела!
Това стана в 6 ч следобед. В 7 следващата сутрин умореният, но тържествуващ Хобс, който не беше мигнал цялата нощ, нанасяше последните цветни щрихи върху своите чертежи (Хобс беше прочут сред колегите си със своите многоцветни чертежи). След като привърши, обади се по телефона на Джордж Ларсън.
— Като отивате в завода, бихте ли се отбил в хотела? Ще закуся набързо и ще ви чакам!
Ранобудният Ларсън взе Хобс от хотела в 7, 30. Докато колата пътуваше към „секретното“ здание, разположено в най-отдалечения ъгъл на заводите „Крейн“, Хобс разказа на Ларсън за своето изобретение.
— Идеята ми е много проста, Джордж — обясняваше разпалено Хобс. — Не трябва да се борим с разширяването на метала — трябва да се съобразяваме с него. Нека клапата да си се разширява и свива, да вибрира — важното е да не допуснем допиращите се повърхности да се търкат една в друга, защото ще се надраскат и това ще бъде фатално, нали? Според мен клапата трябва да има сферично легло, което да не е свързано твърдо с тялото й, за да може да се движи както си иска. Самата клапа ще представлява симетрично и достатъчно тънко метално парче, което няма да се влияе от температурата. Освен това ще бъде подвижно — закачено по някакъв начин в центъра, така че да може да се самонаглася спрямо движението на леглото.