И двамата, горящи от нетърпение, повикаха главния чертожник на „Крейн“. Хобс му даде схемите, които беше нахвърлял през нощта, и го помоли да ги разчертае в 25-сантиметров мащаб. „По-лесно се работи в този мащаб!“
Тъй като беше събота и чертожникът работеше само до обяд, времето нямаше да стигне да се начертае цялата клапа. Затова Хобс му възложи да приготви само някои основни детайли — сърцевината на изобретението. След като помоли хората на „Крейн“ да направят копие от чертежа и да му го изпратят със специалната поща, Хобс най-сетне взе влака и замина за Охайо.
В неделя сутринта пристигна копието, придружено от дълго писмо, в което се твърдеше, че изобретението няма да работи. Хобс подскочи до тавана — най-добрите производители на клапи в света не успяха да схванат смисъла на изобретението му. Това не го учудваше — в своята почти 30-годишна практика не беше срещнал нито една компания, която да произвежда свестни клапи — винаги трябваше да ги проектира отново.
Като помърмори още малко, Хобс изпрати отговора си до Чикаго и в понеделник чертожникът на „Крейн“, който беше оставил всичко на масата си в събота на обяд, намери на нея готовите решения на всички проблеми. След бързото одобрение от „Келекс“ и от армията „Крейн“ започна производството на новите клапи.
Моделът беше радикално нов, различаващ се от всички познати дотогава в промишлеността. Новата клапа на Хобс имаше проста конструкция и беше изработена от обикновена никелирана стомана. Теглото й достигаше едва една четвърт от това на стандартната клапа, а цената й беше с 25% по-ниска. Нямаше нужда от смазване, защото Хобс използваше водачи, изработени от бронз. Той си спомняше за една демонстрация на лагери от специален оловен бронз в „Гранд Сентръл Палас“ в Ню Йорк — посетителите можеха да си запалят цигарите от нагретите до червено бронзови детайли.
В Ню Йорк Хобс живееше в манхатънския „Даунтаун Атлетик Клъб“, само на няколко крачки от работата му, а почивните дни прекарваше при семейството си в Охайо. Когато в „Крейн“ започнаха спешно да се оборудват за производството на новите клапи, Хобс пътуваше непрекъснато до Чикаго и обратно, за да контролира производството на хилядите клапи от 65 различни форми и размери. При непрекъснатите си пътувания между Ню Йорк, Чикаго и Охайо той често се шегуваше, че всъщност „Келекс“ са го наели да им работи само на половин работен ден.
В Оук Ридж строежът на невероятния завод К–25 напредваше бързо, но трудностите по инсталирането на изключително сложните тръбопроводи започваха да вземат колосални размери. Проблемите щяха да станат и още по-заплетени, ако Хобс не се беше намесил навреме, макар с драстичните си промени да засегна самолюбието на мнозина. Например съединяването на отделните тръби. За тази цел използваха тъй наречените Сарголови съединения, които представляваха заварени към тръбите фланци, стегнати с болтове. Хобс изчисли, че в цялата система ще са нужни милиони подобни съединения, които на всичкото отгоре трудно ще се херметизират. Според него подобно съединение, подложено на налягане отвън и на вакуум отвътре, би проявило тенденция да „засмуква“ атмосферен въздух и затова седна на чертожната маса и измисли нов тип съединение, което да отчита линейните деформации на тръбите и да осигурява пълна херметичност.
— Трябва нова схема — каза Хобс на главния инженер. — Защо сте наслагали навсякъде тези чупки? Нямаме нужда от тях! Вярно, така сте свикнали — но това е глупав навик! Самите тръби са едно необходимо зло — те нищо не произвеждат, затова колкото са по-малко — толкова по-добре. Моят принцип е да се освобождавам от всеки проклет детайл, който не е строго необходим!
Философията на Хобс беше добре позната в „Келекс“ и Кийт често се забавляваше с неговите блестящи находки.
— В механиката е като в живота — казваше Хобс. — Когато нещо започне прекалено да ви притеснява и не можете да намерите решението, най-добре е да изхвърлите цялата проклетия и да се оправяте без нея. Често най-добрият лек на проблемите е не да се решават, а просто да се заобикалят…
Прилагайки своите принципи в Оук Ридж, Хобс успя да премахне повечето чупки и завои на тръбите.
— Прекарайте една права тръба от източника на газа до мястото, където трябва да стигне, и това е! — казваше той на инженерите. — Запомнете — колкото по-малко тръби — толкова по-добре. Права линия и никакви тръби — това е идеалното решение!
Шарейки безмилостно с дебелия си молив по красиво изработените чертежи, Хобс успя да съкрати и отстрани голям брой завои и по този начин изхвърли цели километри тръби. От време на време събираше младите инженери и ги поучаваше: