Мнозина, включително и инженери на „Дюпон“, се съмняваха във възможността да се приложи успешно дистанционно управление в такъв огромен завод. Не изглеждаше много реалистично да се очаква, че операторите ще успеят да контролират целия сложен процес и да извършват ремонт и заменяне на детайли от инсталацията само с помощта на перископи и управлявани от разстояние кранове. Въпреки това „Дюпон“ организира интензивни учебни програми както в Уилмингтън, така и в Оук Ридж, за да могат бъдещите оператори на пречиствателните инсталации да свикнат да боравят с тръби и болтове чрез дистанционния контрол и оптичните уреди.
По-късно в Ханфорд беше построен тренажор, възпроизвеждащ истинските размери на каньоните и бетонните вани, снабден с абсолютно същите инструменти. В продължение на три месеца операторите на крановете се упражняваха да сглобяват елементите на инсталацията, да работят с ваните, в които ще се разтварят радиоактивните материали, и да монтират съединенията на тръбите. За разпознаване на различните части използваха цветна схема — например жълто за ръчките, червено за куките, а на фланците бяха нарисувани едри цифри. Всички части и инструменти бяха стандартизирани — ключовете бяха само от един размер, който пасваше на всички болтове и гайки по съединенията.
Независимо колко точно бяха възпроизведени истинските условия в тренажора, Рей Женеро продължаваше да се притеснява за подготовката на хората. Ще могат ли те да работят със същата прецизност и сигурност, когато каньоните станат смъртоносно радиоактивни и никой няма да може да влезе в тях? През лятото на 1944 г., с наближаване на времето на съоръжаването на каньоните с истинските машини, Женеро реши, че най-добрата тренировка на операторите ще бъде, ако те сами се заемат с монтирането на машините. Идеята му беше одобрена от всички, макар да означаваше монтажът да се извърши по най-трудния възможен начин.
Всички части бяха грижливо разглобени, проверени още веднъж и старателно почистени с химични разтвори, след което ги опаковаха с целофан. Когато през септември 1944 г. всички материали бяха доставени в каньон Т, Женеро събра обучените оператори — около стотина души — и издаде строга заповед: от този момент никой няма право да влиза в зоната — все едно че тя вече е станала радиоактивна. Каньонът Т беше затворен и малко по малко операторите започнаха да монтират и да сглобяват тръби и болтове с помощта на дистанционното управление — кранове, перископи и управлявани от разстояние куки и ключове.
Повел първите четирима, Женеро пръв се качи в кабината на крана и каза на останалите:
— Ако се съмнявате, че ще успеете, чуйте какво ще ви кажа — сигурен съм, че ще се справите! Кой ще започне пръв?
Един от операторите спусна крана, хвана една ръчна количка и започна да се упражнява с нея пред очите на своите колеги. Друг оператор се залепи към окуляра на перископа, повдигна две тръби и се опита да ги съедини. Микрофоните и говорителите възпроизведоха щракането при докосването на двата къса метал. Звуците при монтажа постепенно се превърнаха в ценен помощник на операторите — тренираните механици скоро започнаха да различават дори шумове от навлизането на болта в резбата на гайката38.
В началото операторите от групата се забавляваха от зрелището, но скоро се запалиха и искаха също да опитат.
— Хайде, стига, аз съм наред! — оплакваха се най-нетърпеливите.
Упражнението се превърна в игра, подобна на онези забавления по панаирите, когато хората се мъчат да повдигнат сладкиши и други предмети с помощта на миниатюрни кранове и куки.
Хората започнаха да влагат голямо старание в тази игра и постепенно я овладяха до съвършенство — опитваха все по-трудни манипулации и с голяма точност управляваха куките и лостовете, увиснали под тромавите на вид кранове. Най-важният инструмент беше един специално проектиран ключ за сглобяване на тръби и кабели. „Сондата“, както го наричаха, работеше много добре и с нейна помощ бяха осъществени почти всички сложни връзки на кабели и съединения на тръби, без въобще да се приближи монтьор до тях. Когато наблюдаваха действията на дистанционните инструменти през перископите и коригираха най-фините им движения по шума, идващ от високоговорителите, операторите приличаха на опитни касоразбивачи, които се вслушват в щракането на щифтовете в сложната секретна брава, която се опитват да отворят.
38
Освен с перископи, монтажният процес можеше да се наблюдава и на телевизионния екран. Новосъздадената камера беше много несъвършена и образът — твърде неясен.