Грилс никога нямаше да забрави деня, когато занесе уранова пръчка в една работилница в северната част на Чикаго с намерение да я почисти с помощта на песъкоструен апарат. Уранът се окисляваше и почерняваше много бързо, което пречеше на операциите по опаковането, затова почистваха повърхността на пръчката чрез промиване с киселини или я остъргваха ръчно. Някой от университета подхвърлил:
— Защо да не опитаме с песъкоструен апарат?
Когато Грилс занесе пръчката в работилницата, техникът самоуверено каза:
— Разбира се, че ще стане. Ние почистваме с пясък всякакви материали.
Той постави пръчката в апарата и го включи. Когато пясъчната струя започна да бие в урановата пръчка, избухна истински дъжд от искри, като фойерверките по случай 4-и юли. Техникът едва не припадна.
— Господи, какво става тук? — промълви той, треперещ от уплаха.
Грилс не можеше да му каже от какъв материал е пръчката.
— Продължавай! — успокои го той. — Всичко е наред! Нищо лошо няма да се случи!
Друг път на Грилс му се наложи да пренесе няколко уранови пръчки от Кливланд до Чикаго. Уранът беше поставен в две сандъчета, не по-големи от малки куфарчета, но тежеше толкова много, че Грилс едва ги мъкнеше по дългите стълби на гарата. Един носач видя младия човек да се поти и пъшка, носейки две толкова малки сандъчета, и реши, че е болен и се нуждае от помощ. Грилс никога не би дал на друг човек да пипа поверения му уран, но бе толкова уморен, че остави сандъчетата на земята и каза:
— Добре!
Носачът се опита да ги повдигне, но краката му се подкосиха. Любезната усмивка изчезна от лицето му и той погледна изумено към Грилс.
— Какво, по дяволите, има в тези сандъчета? От 30 години съм носач, но не ми се е случвало такова нещо!
След като се беше борил в продължение на близо две години с покритието на урановите пръчки, и Грилс, подобно на колегите си, започна да се обезкуражава. И точно когато всички възможни техники една след друга се бяха провалили, ето че се намери решение, което на всичкото отгоре се оказа изключително просто. Грилс беше установил отдавна, че почти мигновеното окисление на урановите пръчки е основната причина, която пречи да се получи равномерно покритие, независимо колко бързо се извършва операцията. Една вечер той реши да потопи пръчката в баня от разтопен припой — по този начин няма да има контакт с въздуха и цялата повърхност ще бъде равномерно покрита. Грилс и помощникът му Ед Смит потопиха пръчката в дълбока 1,20 метра кръгла вана с разтопен припой и се опитаха да я пъхнат в алуминиевата тръба. Те работеха с обикновени щипки, без да използват мощните инструменти, нагряващи устройства и други приспособления, с които си бяха служили в предишните опити. За тяхно учудване се получи много добро свързване на двата метала.
При по-внимателно разглеждане обаче двамата химици откриха, че са прогорили една малка дупчица в алуминиевата тръба. Очевидно, температурата на разтопения припой в банята беше твърде висока. Опитаха още един път, като се стараеха цялата операция да се извърши много бързо. Втората пръчка изглеждаше много по-добре. Работиха до късно през нощта и накрая се убедиха, че новият начин за покриване на урановите пръчки е много добър, защото при него се получава безупречно свързване с алуминиевата тръба.
Много възбудени от постигнатото, Грилс и Смит решиха да отложат за другата сутрин изпитването на получените образци и да не съобщават на никого за новата техника, докато не преминат всички тестове. Следващата вечер те отчетоха резултатите от изпитанията — бяха постигнали съвършено покритие. Въодушевени, те хукнаха да съобщят добрата вест на своя шеф Келит Джоунс. Новината бързо се разпространи. След още няколко опита и тестове не останаха повече никакви съмнения — най-сетне е намерен метод, който дава 100-процентово качествено покритие.
Първият ханфордски реактор вече беше пред завършване, когато мнозина започнаха да се безпокоят дали водата от река Колумбия, която се използваше за охлаждането, е достатъчно чиста. Други учени бяха готови да се закълнат, че замърсяване на реактора е невъзможно. Трети пък препоръчваха да се пристъпи към незабавно строителство на дейонизираща инсталация за пречистване на водата. Истината беше, че никой не бе наясно по въпроса.