В района на Ханфорд паднаха поне два балона и един от тях уцели високоволтната мрежа между Боунвил и Гранд Кули. Прекъсването на напрежението включи аварийната система за сигурност на реакторите. Всъщност от аварията имаше известна полза, защото се оказа, че системата за сигурност, която не беше изпитана в реални условия, работи превъзходно. След аварията всички се чувстваха по-спокойни.
По това време приключи и строителството на пречиствателните инсталации в Ханфорд. Трите каньона, чудесата на дистанционното управление, бяха готови да приемат първия облъчен материал. Инсталация Т беше предадена за експлоатация на 9 октомври 1944 г. Пробните изпитания започнаха през ноември, а първите количества облъчен материал от реактор В започнаха да се обработват на 26 декември. Към края на януари ханфордските учени приключиха пречистването на първите количества чист плутоний.
Пренасянето на плутония от Ханфорд до Лос Аламос се оказа сложна операция. Материалът за бомбата пътуваше с автомобил под формата на много гъст, почти желеобразен разтвор, поставен в контейнер, окачен с пружини в центъра на дървен сандък с размери 60 см дължина и по 45 см ширина и височина. Използваха няколко сандъка, като всеки от тях съдържаше минимални количества плутоний, така че при никакви обстоятелства да не се образува критична маса. Сандъците бяха екранирани отвътре и не излъчваха почти никаква радиоактивност, за да могат да се пренасят безопасно.
Полковник Матайъс се погрижи да няма никакъв риск при евентуална катастрофа по време на пътуването и освен това пренасянето им да минава напълно незабелязано. Избраха военни линейки, защото хората бяха свикнали да ги виждат навсякъде и не им обръщаха внимание. Конвоите се състояха от една линейка, пътуваща между две военни коли с радиостанции и въоръжена охрана. Всички носеха униформи и даваха вид на съвсем обикновена военна операция. Освен офицера, пътуващ в линейката, нито шофьорите, нито войниците знаеха какво пренасят. Матайъс настояваше конвоите да използват различни маршрути и никога да не спират на едно и също място за почивка и храна. Отвреме-навреме той изпращаше хора от контраразузнаването по маршрута, за да проверят дали шофьорите спазват стриктно инструкциите и дали не си създават някакви навици, които биха могли да застрашат секретността на операцията.
В Ханфорд и в Лос Аламос се разположиха специални отделения на военната полиция. За транзитен пункт избраха Форт Дъглас в Юта. Там конвоят от Ханфорд разтоварваше сандъците под наблюдението на един офицер, преспиваше и се връщаше обратно, без дори да види линейката от Лос Аламос, която поемаше плутония от Форт Дъглас. Обикновено пътуваха два пъти седмично.
Първите малки количества плутоний бяха пренесени от Ханфорд до Лос Аламос лично от полковник Матайъс. Лабораторията на Опенхаймер очакваше плутония с голямо нетърпение и Матайъс реши да използва влака. С кола той пренесе скъпоценното сандъче до Портланд и там хвана влака за Лос Анджелис, където го чакаше един офицер от Лос Аламос.
— Надявам се, че разполагате с цяло спално купе до Лос Аламос? — попита Матайъс.
— Не сър, не успях — отговори офицерът. — Запазил съм само горното легло в купето.
— Знаете ли каква ценност е това, което ще носите? — извика Матайъс.
— Ценност ли, сър?
— Похарчени са 300 милиона долара, за да се произведе!
Слисаният офицер хукна към гарата и със заплахи и молби успя да се сдобие с отделно купе във влака за Албукерк.
Първите малки количества плутоний пристигнаха в Лос Аламос на 2 февруари 1945 г. Най-сетне в Ханфорд беше започнало производството на материал за бомбата.
47.
През пролетта на 1944 г. въпреки някои много сериозни технологични успехи положението в Оук Ридж продължаваше да е критично — никакви количества U–235 не бяха още произведени.
Изключително скъпите електромагнитни инсталации като че ли се оказаха прекалено бавни, за да дадат навреме материал за бомбата. А другият процес, газовата дифузия, продължаваше да бъде спъван от липсата на подходяща бариера и докато този проблем не бъде решен, целият завод К–25 — най-големият в света — щеше да лежи в горите край Оук Ридж като безжизнено чудовище. Това главозамайващо технологично чудо все още не служеше за нищо.