Операторите, скрити в бетонен бункер и защитени от бронирани стъкла, направиха първите снимки. На тях ясно личаха асиметрията и неравномерностите при имплозията. Очевидно, ако тези недостатъци не се избегнеха, нямаше да може да се създаде атомна бомба при досегашната система. За решаването на този проблем трябваха чудеса от изобретателност и точност. Наблюденията на учените върху кръгообразното разпространение на взривните вълни ги доведоха до идеята да се използват лещи. Не би ли било възможно, също както в оптиката, да се промени формата на взривните вълни? Идеята бе подсказана от много учени — най-напред фон Нойман и Пиърлс, след това Джеймс Тък от британската мисия, който имал опит с „оформени“ експлозиви във Великобритания, и накрая Кистяковски, който беше работил в Лабораторията по експлозивите на Военноморските сили в Брустън, Пенсилвания. Но истинското развитие и практическото приложение на експлозивните лещи беше извършено изцяло в Лос Аламос.
Експлозивните лещи променяха формата на взривните вълни също както оптичните лещи променят формата на светлинните вълни. Те представляваха специално подредени по-слаби и по-силни експлозиви, които предизвикват взривни вълни с различна скорост. Благодарение на разположението си взривните лещи променяха движението на взривната вълна и тя достигаше до всички точки на сферата от плутоний с еднаква сила и в един и същи момент с точност до микросекунда.
Не беше лесно и да се предизвика едновременна детонация на цяла дузина експлозивни лещи. Детонаторите се задействаха от електрически ток и трябваше да се извършат спешни химични изследвания върху скоростта на разпространение на електрическите импулси във всеки експлозив. При обикновените експлозии детонацията протича за хилядни от секундата, но при имплозията беше нужно тя да протече за една милионна част.
Джордж Кистяковски, ръководителят на Отдела за експлозиви, много се дразнеше от почти суеверното отношение на своите колеги към експлозивите. Той беше направо шокиран от тяхното невежество в тази област. „Няма никаква магия в експлозивите — повтаряше често той. — Всичко може да бъде разбрано, ако се проучи внимателно. Рисковете често се надценяват — хората имат напразни страхове.“ Според Кисти транспортирането на експлозивите за бомбата не беше по-опасно от боравенето с малка опаковка динамит.
Точно това неговите колеги не искаха да разберат. Веднъж, много раздразнен от подобен спор, той реши да докаже по някакъв начин своята правота. Натовари един напълно зареден модел на бомбата в колата си и я подкара бясно по най-изровените пътища на скалистото плато в продължение на половин час. Когато спря пред главното здание, видя, че там го чакат пребледнелите му колеги. Той не каза нищо, но в триумфалния му поглед можеха да се прочетат цели томове напътствия към тях.
49.
В началото на април 1945 г. Оук Ридж трескаво се подготвяше за височайше посещение. Издадена бе заповед всички заводи да са тип-топ до 11-ти. Чертаеха се подробни графики и диаграми, а медните копчета на униформите се излъскваха до блясък. Когато пред някои входове монтираха рампи, пусна се слух, че те се правят за инвалидната количка на президента Рузвелт.
Слуховете излязоха неверни. Когато към обяд колата пристигна от Ноксвил, от нея излязоха генерал Гроувс и един висок, леко приведен възрастен господин с бастун. Двамата се здрависаха с полковник Никълс, който бе излязъл да ги посрещне пред къщата за гости.
— Добре дошъл в Оук Ридж, господин секретар — каза Никълс и покани гостите в трапезарията на къщата.
Седемдесет и осем-годишният военен министър Хенри Стимсън все още беше много активен и енергично ръководеше своето ведомство. Той долетя от Вашингтон, за да види с очите си Оук Ридж — най-големия от секретните градове на проекта „Манхатън“ — начинание, за чийто успех той носеше най-тежка отговорност. По време на полета Гроувс се възползва от случая и се опита да обясни на високия гост най-елементарните понятия от ядрената физика. Напълно незаинтересован, той го слушаше възпитано, но накрая го прекъсна:
— Докторе, не ми разправяйте тези работи. Нищо не разбирам!
Гроувс се изчерви.
— Много ви моля, господин министър, не ме наричайте доктор особено пред учените! Те могат да се засегнат.
— Но вие сте учен — възрази твърдо Стимсън. — Всички знаем, че не сте само генерал, но и учен!
По време на цялата лекция интересът на Стимсън се събуди единствено, когато Гроувс му показа една схема на хелиевия атом.
— Хелий? — каза той. — Това понятие произлиза от Хелиос, бога на слънцето на древните гърци, нали?