Сентър отначало беше стъписан, след това въодушевен от това необикновено предизвикателство и накрая погълнат изцяло от работата си. Подобно на другите инженери в Оук Ридж, той съзнаваше много добре, че подобна гигантска задача се явява един път в живота. Дори за лаик като секретаря Стимсън беше ясно, че К–25 е истински шедьовър, може би най-големият, създаден от американския технически гений47.
След като посети и пилотния реактор в участък Х–10, който беше пуснат в действие, за да се съберат необходимите данни за Ханфорд, министър Стимсън се оттегли в къщата за гости. Той беше уморен, но много доволен от това, което беше видял. За да му спестят усилията по време на обиколката, нито един от инженерите не беше говорил с него. Същата вечер обаче полковник Никълс и съпругата му поканиха министъра на среща с 25-те водещи личности на завода, повечето от компаниите „Тенеси-Истман“ и „Юниън Карбайд“.
Адютантът на Стимсън, полковник Уилям Кайл, се опитваше да задържи министъра на неговото кресло и му представяше гостите един по един, всеки само за по две минути. Очарователният възрастен джентълмен отхвърли тази формалност и застана прав в центъра на партито. Особено щастлив и стимулиран от компанията тази вечер, която му беше много приятна, той искаше да поговори с всеки един.
— Знаете ли, вие тук трябва много да се гордеете с това, което сте построили. Но ако то се провали, кой ще бъде отговорен за всичко — само аз!
Днес, след първата инспекция на място в Оук Ридж, Стимсън ясно съзнаваше каква огромна отговорност бе поел навремето, когато проектът „Манхатън“ не беше нищо повече от мъглива идея.
На следващата сутрин в 6 ч в приемната за гости се състоя конференция за сегашното състояние на производството, след което на госта показаха трите пречиствателни инсталации към завода Y–12. Електромагнитният процес, въпреки неговата абсурдна нерентабилност и висока цена, засега даваше най-добрите шансове навреме да се произведе достатъчно количество уран–235. Двата други метода — газовата и термичната дифузия — едва бяха влезли в действие, а фантастичният завод К–25 осигуряваше засега обогатяване само до 1,1%. Електромагнитният метод беше много по-ефикасен, когато се захранва с леко обогатен уран. Взе се решение докато не се пуснат в действие допълнителни стъпала на каскадата, продукцията на К–25 да се използва като суровина за електромагнитния процес. Едновременно с това Y–12 се подхранваше и с леко обогатения уран, получаван в термодифузионната инсталация S–50. Цялата производствена схема беше невероятно сложна. Предвиждаше се постепенно повишаване на производителността на К–25 до обогатяване от 20% и едновременно намаляване на добива от алфа-калутроните. Двата завода, заедно с термодифузията, работеха с естествен уран и го довеждаха до някаква степен на обогатяване, след което материалът се подаваше на бета-пистите, които трябваше да получат чист уран. Целият план, съставен преди да се знаят истинските възможности на различните процеси, нямаше вид на много добре научно обоснована програма, от която зависеше до голяма степен изходът от войната.
Жизненоважно беше правилно да се координира производството на различните заводи в Оук Ридж, които даваха уран с постоянно променяща се и различна степен на обогатяване. Никълс образува специална група под ръководството на армейския майор Артър Петерсън, която да се занимава с проблема. Всяка седмица той съставяше графики на производството в различните заводи и на постигнатото обогатяване и препоръчваше производствената схема за следващите дни. Естествено, всеки завод се бореше за приоритет. Ърнст Лорънс настояваше пред Гроувс да се построят в близост до големите индустриални центрове на страната допълнителни алфа-инсталации. Доби Кийт и Джордж Фелбек се кълняха, че като влязат в действие всички степени на каскадите, К–25 ще може да произведе достатъчно уран за бомбата. Генерал Гроувс вярваше на тези хора, но предпочиташе да обсъжда проблемите с Никълс. Доби Кийт беше вбесен, когато един ден Никълс го посети и му показа първите диаграми на Петерсън.
— Доби, нали познаваш Пит? — попита полковникът, имайки предвид майор Петерсън.
— Естествено! Той върши чудесна работа със своята координация.
— Погледни тези графики! Те показват, че можем да се справим по-бързо, ако използваме бета-инсталациите, отколкото ако пуснем в действие горните степени на К–25. Просто няма нужда от тях.
47
Най-добрият атестат за строителите на завода К–25 е фактът, че в продължение на десетилетия той работи без аварии или прекъсване за ремонти.