Кийт беше възмутен.
— Как така няма нужда?
Като родител, горд със своята рожба, той не търпеше никаква критика за любимия си К–25.
— Аз също се изненадах — отговори спокойно Никълс. — Мислех си, че електромагнитният процес е само временно решение, докато не пуснем в действие целия К–25. Но честно, не виждам никаква слабост в изводите на Пит!
Доби Кийт не беше убеден.
— Дай ми тези графики. Ще ги покажа на Мансън Бенедикт — да видим той какво ще каже!
На следващия ден Доби Кийт сам отиде при Никълс с поражение, изписано на лицето му.
— Ник, прав си! — призна тъжно той. — Ние изтървахме парахода. Единственият изход е да се построят още бета-инсталации!
Окончателното решение трябваше да вземе генерал Гроувс. Той издаде заповед да се спре засега монтажът на горните степени на каскадата и заводът К–25 да извършва само ниската степен на обогатяване. Електромагнитната инсталация трябваше да се използва изключително за получаване на високообогатен уран. По този начин крайният продукт — разпадащ се уран за атомната бомба — най-напред ще излезе от бета-пистите на Y–12, които трябва да се захранват с продукцията на К–14 и S–50.
Докато обясняваха на Стимсън подробностите на производствената програма, както Гроувс, така и Никълс изразяваха увереност, че ще успеят да спазят крайните срокове. Час след това изтощеният военен министър напусна Оук Ридж в посока на Ноксвил, където го чакаше самолет за Вашингтон.
— Чувствам се невероятно окуражен и укрепнал — каза той, преди да си тръгне. — Оук Ридж е най-големият и значителен научен експеримент в историята48.
На другия ден след посещението на Стимсън една ужасна новина разтърси страната — в Уорм Спрингс, Джорджия, президентът Рузвелт беше починал след масивен мозъчен кръвоизлив.
Урановото производство в Оук Ридж бързо премина към високи скорости. През май броят на етапите в каскадата на К–25 се удвои, а през юни заводът започна да предоставя на бета-пистите материал, обогатен до 7%, което сериозно увеличи добива на разпадащ се материал. Още едно усилие, и до един месец Оук Ридж щеше да успее да изпрати в Лос Аламос достатъчно уран–235 за една бомба.
50.
В 3 ч следобед на 12 юли 1945 г. физикът Филип Морисън показа пропуска си на военния полицай на входа и влезе в силно охранявания склад за радиоактивни материали в Лос Аламос. Придружаваше го Пол Ебърсолд от групата за контрол върху радиацията. Двамата отвориха сейфа и внимателно извадиха от него две тежки полукълба. Гладки и блестящи, те бяха покрити с никел, за да се предпази от корозия плутоният, от който бяха изработени, а и да може по-безопасно да се работи с тях. Предишната нощ Робърт Бейкър, Маршал Халоуей, Луис Слотин и Морисън бяха привършили деликатното и трудно напасване на полукълбата и сега те бяха готови за пренасяне до мястото на опита.
Последното оформяне и галванизиране на полукълбата беше направено само преди десет дни от металурзите в Лос Аламос, веднага щом се натрупа достатъчно чист материал за тяхната изработка. В последния момент нова тревога споходи учените. Скоро след изработването на сърцевината по нейната повърхност се появиха малки мехурчета в никеловия слой. Те се дължаха на недобро галванизиране и се намираха на най-лошото място — точно там, където двете полукълба трябваше да се съединят. Не се ли отстранят, бомбата можеше да избухне преждевременно.
Ако плутоният беше като нормалните метали, мехурчетата лесно можеха да се изстържат, но при него това би била много рисковани операция. Шефът на металургичната група в Лос Аламос Сирил Смит и неговите помощници най-сетне намериха решението. Мехурчетата трябваше частично да се изстържат, още преди да напуснат Лос Аламос, без да се оголва плутоният под тях. След това при сглобяването на бомбата между двете пасващи повърхности да се пъхне тънък лист от златно фолио. Надяваха се, че то ще осигури съвършено гладко прилепване на двете повърхности. Всичко щеше да се разбере при експлозията на бомбата, предвидено за след 4 дни.
Морисън и Ебърсолд много внимателно положиха двете полукълба в специално приготвени сандъчета и ги поставиха на задната седалка на колата. Двамата учени се разположиха от двете страни на скъпоценния товар, а офицерът от сигурността седна на предната седалка до шофьора. Друга кола, пълна с въоръжени войници, ги предшестваше по дългия 340 км път до Аламогордо.
Тази пролет все повече коли пътуваха по маршрута между Лос Аламос и тайния лагер „Тринити“, разположен в полигона Аламагордо. Преди да тръгне, всеки шофьор получаваше писмена инструкция от заместник-директора на лабораторията Дейна Мичел.
48
При газово-дифузионния процес урановият хексафлуорид (UF–6) се прекарва под налягане през бариерата на няколко хиляди последователни етапа, които образуват пълната „каскада“. На всеки етап уранът се обогатява по малко, докато накрая се получи съвсем чист материал. За получаване на продукт с по-малка степен на обогатяване урановият хексафлуорид не трябваше да преминава през всичките етапи на каскадата и по тази причина К–25 можеше да започне работа, преди да е напълно завършен.