Настоящата инструкция е строго секретна и не може да се показва на никого. Екземплярът да ми се върне лично след завръщане от пътуването… При никакви обстоятелства на юг от Албукерк не трябва да се разкрива, че имате някаква връзка със Санта Фе. Ако ви спрат по някаква причина и ви разпитват, трябва да казвате, че сте служител на „Инженерите от Албукерк“. Телефонни обаждания и зареждане с бензин не се допускат между Албукерк и крайното предназначение. Ще спрете за храна при Ройс край Белен, заведението се намира от лявата страна на главния път в посока юг. Ако тръгнете около 7 сутринта, можете да стигнете до определеното място за спиране към обяд.
Опенхаймер, който изглеждаше много уморен и отслабнал, беше напуснал Лос Аламос предишния ден, за да се присъедини в пустинния участък към ръководителя на проекта „Тринити“ Кенет Бейнбридж. Там комодорът Норис Бредбъри, който отговаряше за сглобяването на бомбата, очакваше трескаво пристигането на съставните части на „Фат Ман“ („Шишкото“), както секретно беше наречена плутониевата бомба.
На 5 юли, само шест дни, след като беше произведен достатъчно плутоний, Опенхаймер изпрати на главните консултанти на проекта — Артър Комптън от Чикаго и Ърнст Лорънс от Бъркли — следната телеграма:
ВСЕКИ ДЕН СЛЕД 15-И Е ПОДХОДЯЩ ЗА РИБОЛОВ — ПОРАДИ ЕВЕНТУАЛНИ ПРОМЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО ДАТАТА МОЖЕ ДА СЕ ОТЛОЖИ С ЕДНА СЕДМИЦА.
„Фат Ман“ — резултат на невероятни усилия, изобретателност и прецизност — най-сетне беше готов. Бомбата притежаваше всички качества на съвършеното оръжие, освен едно — сигурността, че въобще ще експлодира. Скоро щеше да се разбере каква е разликата между възможността да се приключи войната по-рано и провала на стойност 2 милиарда долара. На книга и според предвижданията на най-добрите учени нямаше причина бомбата да не избухне. Всяка малка частица беше изпитана многократно в лабораториите и на полигоните. Но как ще се държи завършеният „Фат Ман“ в момента на експлозията? Невъзможно беше да се правят експерименти с модели. Единственият начин да се получи отговор на въпроса беше да се изпита готовата бомба — самият „Фат Ман“.
Месеци преди да се произведе достатъчно плутоний и да се решат проблемите около имплозията, специална група, ръководена от доктор Кенет Бейнбридж — професор по физика и ръководител на група в отдела на Кистяковски — подготвяше първия опит с атомна бомба. От военна гледна точка опитът „Тринити“ беше генерална репетиция преди хвърлянето на бомбата върху неприятелска цел. Исторически успешният опит би пресъздал явление, невиждано от човека — само за части от секундата на земята щеше да стане нещо, което не се е случвало от момента на сътворението на планетата. Технически опитът съдържаше две „световни премиери“ — досега никой не беше извършвал верижна реакция с бързи неутрони, защото не е разполагал с достатъчно плутоний, а освен това за първи път се опитваше имплозия.
Една група, в която влизаха Опенхаймер и Бейнбридж, огледа много участъци в югоизточната част на САЩ. Най-накрая през лятото на 1944 г. с одобрението на генерал Гроувс беше избран пустинният район, наричан Хорнада дел Муерто (Смъртоносно пътешествие), който представляваше част от полигона Аламогордо в южната част на Ню Мексико. Безплодната Хорнада дел Муерто напълно заслужено носеше мрачното си име и напомняше за безбройните испански пионери, загинали от жажда и изтощение при прекосяването й. Най-близките градчета — Сокоро и Каризоцо — се намираха на около 32 километра. Голият участък отговаряше на всички изисквания — равнинна и ненаселена земя, с преобладаващо ясно време, разположена на около 320 км от Лос Аламос — достатъчно близо за придвижване на учените и едновременно с това достатъчно далече, за да не личи връзката с истинските им занимания. През септември 1944 г. Гроувс уговори с генерал Юзъл Джерард Ент, командващ II въздушна армия, да му бъде отстъпен участък с размери 29 на 38 км в северозападния ъгъл на полигона. Кодовото име „Тринити“ беше измислено от Опенхаймер.
През октомври 1944 г. бяха готови плановете, а само след два месеца приключи строежът на лагера „Тринити“. Допуснато бе леко забавяне заради това, че военновъздушните сили не успяха навреме да осигурят подробни карти на участъка, които бяха поискани от офицера за сигурност към лабораторията, за да не се издадат нейните интереси към Аламогордо. Накрая си послужиха с обикновени геодезични карти.
Строежът на пътища и комуникации все още не беше привършен, когато малка група военни полицаи под ръководството на лейтенант Харолд Буш се засели в лагера, за да го охранява. След тях пристигнаха учените от групата на Бейнбридж. Месеци наред те трябваше да живеят в спартанските условия на обикновените войници, да спят в бараки и да не напускат района. Животът в лагера беше много монотонен с обичайната жега над 30°, а единствените места за къпане бяха басейните за поене на добитъка в старото ранчо на Макдоналд. Войската редовно носеше филми за прожектиране на открито, някои от скука се опитаха да организират незаконен лов на антилопи с автомати. Извън тези развлечения, цялото време на персонала беше заето с напрегната работа — инсталиране на сложната система от наблюдателни пунктове и свързване на отчитащите уреди и на системата за свръзка в пустинята. Въпреки самотата и тежката работа духът на хората беше висок — те знаеха каква е целта на техните усилия и се чувстваха активни участници в историческа мисия.