Дъждът продължаваше да вали и седмината от групата за зареждане на бомбата — Бейнбридж, Кистяковски, Джоузеф Маккибин, отговорникът за електрическите връзки, лейтенант Буш, двама метеоролози и войникът от охраната — напуснаха базата малко преди 11 ч и се отправиха за последен път към кулата. Маккибин с посивяло от умора лице прегледа отново списъка от 47 операции, които трябваше да се извършат преди нулевия час. След това го оставиха да поспи малко под кулата — Бейнбридж искаше той да е свеж и отпочинал в критичния момент на опита.
Доналд Хорниг също пристигна при кулата, покатери се на върха й и превключи кабелите за детонацията от тренировъчния модел към истинската бомба. След това веднага избърза към пост S–10 000, за да бъде близо до ключа, с който дори в последния момент можеше да се предотврати експлозията, ако се случи нещо с автоматичната система.
Кистяковски също се покачи на кулата и нагласи един прожектор, след което слезе и легна да поспи в колата си. Лейтенант Буш и войникът от охраната насочиха фенерите си към кулата, за да са сигурни, че никой няма да се доближи незабелязано до нея. Нощта беше тъмна и влажна, без нито една звезда на небето, и само гласът на Бейнбридж, който говореше по телефона с контролния пост, нарушаваше тишината.
Малко след 1 ч Гроувс и Опенхаймер напуснаха базата и се отправиха към контролния бункер, който се намираше на 6,5 км. Там не се допускаха наблюдатели, а само дежурните, трескаво проверяващи апаратурата в последния момент. Всеки пет или десет минути Гроувс и Опенхаймер излизаха навън да видят какво е времето, но то не се променяше. Най-напред отложиха опита с един час, след това с още половин. Генералът се опитваше да държи Опенхаймер настрани от напрегнатата атмосфера в бункера, за да може ученият да преценява обстановката колкото може по-спокойно. Всеки път, когато Опенхаймер беше пред избухване, генералът го извеждаше навън под ситния дъжд и го успокояваше, че в края на краищата всичко ще мине нормално.
Пристигна съобщение от капитан Парсънс, който по план трябваше да лети с един от двата наблюдателни самолета. Поради лошото време командващият летището в Албукерк бе забранил полетите. Гроувс беше разочарован, но реши, че опитът може да мине и без въздушно наблюдение52.
Към 2 ч след полунощ времето започна да се подобрява. В 4 ч дъждът спря, а в 4,45 пристигна и бюлетинът на метеоролозите: „Слаби ветрове във височина, променливи до 1 200 метра, тихо близо до повърхността. Инверсия на височина около 5 100 метра. Влажност над 80% между 3 600 и 5 400 метра. Условията няма да се променят през следващите два часа. Разкъсана до слаба облачност.“ Гроувс взе своето решение. Експлозията да се извърши в 5,30.
Започна последната фаза от зареждането на бомбата. На кулата бяха проверени всички връзки, ключове и бушони. Бейнбридж докладваше за всяка операция по телефона на Уилямс. Включиха прожекторите, за да може кулата да се вижда от въздуха и от контролния бункер S–10 000. Тридесет минути преди нулевия час петимата от екипа се качиха на джиповете и тръгнаха с пълна скорост за S–10 000.
Имаше съмнения за сигурността на хората в случай, че моторите на колите откажат. Самият Гроувс не се притесняваше. „Доколкото познавам Кистяковски, сигурен съм, че ще успее да намери скривалище, дори при повреда в колите. Освен това, ще имат на разположение 30 минути и при бърз ход биха могли да изминат доста километри. И мога да ви уверя, че няма си влачат краката!“
Гроувс остави Опенхаймер в контролния бункер и се върна в базовия лагер, където бяха събрани високопоставените наблюдатели. Това беше най-близкото място до точката на експлозията, откъдето беше разрешено тя да се наблюдава извън укритията. Наредено беше да легнат на земята и миг преди експлозията да затворят очи и да покрият глава с ръце. Всички бяха снабдени с опушени стъкла за наблюдение след взрива.
В 5,10 започна отброяването на времето до експлозията. Гласът на Сам Алисън се чуваше по всички вътрешни телефони и по радиото, докато той броеше най-напред през 5 минути, след това през една, накрая — всяка секунда. Напрежението в контролния бункер ставаше почти непоносимо. Мнозина се молеха. Опенхаймер пребледняваше с всяка секунда. Той едва дишаше и се държеше за една колона да не трепери.
В минус 45 секунди Джо Маккибин включи автоматичната система. Сега само Хорниг можеше да спре осъществяването на опита. В минус 30 секунди Бейнбридж и Уилямс се присъединиха към останалите в бункера. В базовата наблюдателница Гроувс лежеше на земята между Буш и Конант.
52
В последната минута Парсънс успя да излети, но не бе в състояние да използва уредите, които трябваше да спусне от самолета над мястото на експлозията.