Хората в службата на Гроувс все още чакаха мълчаливо във външния кабинет. Генералът, както винаги, не показа никакво вълнение и се затвори в кабинета си да прегледа някои книжа57. За да намали напрежението, той направи нещо много необичайно — свали си връзката, разкопча яката и си нави ръкавите. За другите офицери това недвусмислено показа колко напрегнат е моментът.
В 11,45 телефонът отново звънна. Обаждаше се секретарят на Генералния щаб полковник Маккарти. „Не, все още нямаме новини за бомбардировката“ — отговори Гроувс. Маккарти каза, че генерал Маршал му е наредил, ако дойде съобщение след този час, да не го безпокои, а да му го предаде утре сутринта в 7 часа, в началото на работния ден.
Гроувс започна силно да се тревожи. Съобщението би трябвало отдавна да е пристигнало. Или имаше някакво смущение във връзката — нещо невероятно, защото досега вестите никога не закъсняваха, — или линиите бяха в ред, а мълчанието означаваше провал.
Няколко часа преди това на хиляди километри оттам, в летящия над Япония B–29, капитан Парсънс прекъсна за миг последните приготовления на „Литъл Бой“, за да попълни дневника си:
Шести август 1945:
0245 — Излитане.
0300 — Започва зареждането.
0315 — Зареждането приключено.
0605 — Насочваме се към Империята откъм Иво.
0730 — Червените бушони включени.
0741 — Започваме изкачване. Метеорологичната справка показва, че времето над първа и трета цел е добро, над втора цел — неподходящо58.
0838 — Достигнат таван 9 810 метра.
0847 — Електронните бушони проверени.
0904 — Курс запад.
0909 — Целта Хирошима се вижда.
Точно в 0915 (Тинианско време) бомбата бе хвърлена над Хирошима.
Дългоочакваното съобщение от капитан Парсънс пристигна само 15 минути след обаждането от щаба на генерал Маршал. Гроувс го декодира и разчете лично: „Резултати отчетливи, успешни във всяко отношение. Видимият ефект по-голям, отколкото в Ню Мексико. След хвърлянето на бомбата в самолета всичко нормално.“
Вълна на облекчение премина през стаята. Гроувс веднага се обади на полковник Маккарти и го посъветва, въпреки инструкциите, да звънне на шефа си. След това седна на бюрото и нахвърли черновата на доклада до началника на щаба. Едва тогава се отпусна за малко на кушетката в кабинета си, очаквайки телеграмата от бригаден генерал Фарел с подробности за бомбардировката над Хирошима.
Урановата бомба беше действала успешно.
След три дни за първи път от самолет беше пусната плутониева бомба, която разруши Нагасаки.
Книгопис:
Allardice, Corbin and Trapnell, Edward, R. The First Pile. Atomic Energy Commission Report TID 292, March 1955. Washington, D. C: Government Printing Office.
Amrine, Michael. The Great Decision. New York: G. P. Putnam’s Sons, 1959.
Baxter, James Phinney, 3rd. Scientists Against Time. Boston: Litle, Brown, 1946.
Compton, Arthur Holly. Atomic Quest. New York: Oxford University Press, 1956.
Dean, Gordon. Report on the Atom. New York: Alfred A. Knopf, 1953.
Engineering News-Record, December 13, 1945. New York: McGraw-Hill.
Fermi, Laura. Atoms in the Family. Chicago: University of Chicago Press, 1954.
Goldschmidt, Bertrand. Atomic Adventure. New York: Pergamon, 1964.
Gowing, Margaret. Britain and Atomic Energy, 1939 — 1945. United Kingdom Atomic Energy Commission. New York: St. Martin’s, 1964.
Groves, Lieutenant General Leslie R. Now It Can Be Told. New York: Harper and Row, 1962.
Hawkins, David. Manhattan District History; Project Y; The Los Alamos Project, Vol. I. University of California and United States Atomic Energy Commission, 1945.
Hewlett, Richard G. and Anderson, Oscar E., Jr. The New World, 1939 — 1946. Vol. I, A History of the United States Atomic Energy Commission. University Park, Pa.: Pennsylvania State University Press, 1962.
In the Matter of J. Robert Oppenheimer: Transcript of Hearings. Washington: Government Printing Office, 1954.
Jungk, Robert. Brighter Than a Thousand Suns. New York: Harcourt, Brace and World, Inc., 1958.
57
След няколко години Гроувс призна, че „времето вървеше по-бавно, отколкото въобще можех да си представя“.