ПРОИЗВОДСТВО НА ПЛУТОНИЙ
Чикагски университет: Самюъл Алисън, Норман Хилбъри, Глен Сийбърг, Юджийн Уигнър, Хърбърт Андерсън, Франк фут, Джоузеф Кац, Александър Лангсдорф, Робърт Ноубълс, Дейвид Рудолф, Джеймс Шумар, Уилям Стърм, Джон Уилър, Волни Уилсън.
Колеж по риболов, Вашингтонски университет: Лорън Доналдсън.
„Дюпон“, Уилмингтън: Уолтър Карпентър, Крауфорд Грийнуолт, Том Гари, Дейл Бабкок, Гилбърт Чърч, Реймънд Женеро, Даниел Фрийл, Филип Гарднър, Реймънд Грилс, Самюъл Макнайт, Уолтър Саймън, Ломбард Скуйърс, Нютон Стейпълтън.
„Уестингхаус“, Блумфийлд, Ню Джърси: Джон Мардън, Норман Бийз, Стенли Френкел, Рудолф Наги.
ПРОИЗВОДСТВО НА РАЗПАДАЩ СЕ УРАН ЧРЕЗ ТЕРМОДИФУЗИЯ
флотска изследователска лаборатория, Вашингтон: Филип Абелсън.
„Ех. Кей. Фъргюсън“, Кливланд: франк Бък, Бен Чери, Франсис Даниълс, Уелс Томпсън.
ПРОЕКТИРАНЕ, МОНТАЖ И ИЗПИТВАНЕ НА БОМБАТА
Лосаламоска лаборатория: Робърт Опенхаймер, Робърт Бейчър, Ханс Бете, Джордж Кистяковски, Джон Манли, Сирил Смит, Хари Алън, Ричард Бейкър, Бърлин Брикснър, Чарлс Кричфийлд, Ричард Файнман, Робърт ван Гемърт, Хенри Хървиц-младши, Пърси Кинг, Чарлс Томас, Станислав Юлъм, Джон Уорнър.
АРХИТЕКТУРНО ПРОЕКТИРАНЕ НА СЕЛИЩЕТО В ОУК РИДЖ
„Скидмор, Оуингс и Мерил“: Джон Мерил, Уилям Браун.
ФИНАНСОВ ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ
Подсекретар Даниел Бел, Лийланд Хауард, Теодор Шрийкър.
Изказвам и специални благодарности за съдействието на Ваневар Буш, Джеймс Конант, Александър Сакс, Лев Ковалски и мисис Лесли Гроувс.
Стефан Груев
Увод
Авантюрата, описвана в тази книга, по мнението на повечето инженери, учени и индустриалци, които съм интервюирал, е най-внушителното постижение на организирано човешко усилие в съвременната история. Въпреки че подобни суперлативи са често преувеличени, подробното запознаване с т.нар. проект „Манхатън“ окончателно ме убеди в неговите безпрецедентни мащаби.
Историята на атомната бомба е толкова обхватна, че неизбежно темата на тази книга трябваше да бъде ограничена. Принципът и изключителните научни открития, довели до осъществяването на първата верижна реакция, са относително добре познати. Премного е казано и написано за Хирошима и Нагасаки, както и за моралните и стратегическите аспекти на атомното оръжие. Като журналист обаче стигнах до извода, че широката публика все още не знаеше почти нищо (поне до 1965 — 1967 г.) за това, как е била създадена първата бомба, от кого и при какви условия. За мое учудване и самите американци все още не подозираха в каква изумителна авантюра дръзко и потайно е била въвлечена цялата индустриална мощ на собствената им страна, каква колосална цена е била платена и какви невероятни усилим са били хвърлени, за да се произведе бомбата.
В тази книга се разказва за хората, които през лятото на 1942 г. получиха заповед да създадат по най-бързия начин първото ядрено оръжие. Те бяха решителни хора, които дори не подозираха невероятните трудности на тази задача и не можеха да знаят колко далеч са лабораторните експерименти от индустриалната реализация на бомбата.
Голяма част от събитията, за които разказвам, дълго бяха строго секретни, а участниците в проекта „Манхатън“ не бяха говорили публично за работата си. Двадесет години по-късно, след многобройни лични срещи и интервюта в цялата страна, аз се опитах да възстановя тази изумителна сага за човешката изобретателност и решителност. Комисията по атомна енергия на САЩ ми разреши да разкрия за първи път много неизвестни дотогава подробности. Други обаче ще останат дълбока тайна в продължение на още дълги години.
Тази книга не разказва само историята на практическото създаване на бомбата. Според мен тя дава и много нагледна представа как е действала американската система в началото на 40-те години. Опитвам се да покажа по какъв начин Америка реагира на определена опасност и как се справя с конкретна задача. С изключение на шепа хора, хилядите участници не са знаели каква е крайната цел на тяхното усилие. Те виждат само огромното предизвикателство на една непосилна за изпълнение задача и великолепно се справят с него.
Повечето хора, за които се разказва тук, искрено биха предпочели усилията в проекта „Манхатън“ да са били насочени към други, по-възвишени цели. За нещастие те не са имали право на избор. Историята неумолимо ги въвлича във водовъртежа на събитията и те реагират, всеки от тях според собствената си индивидуалност, на възложената им задача.