По съвет на Буш президентът прехвърли целия проект на армията и нареди да се премине от етапа на научно изследване към строителство на едромащабни производствени мощности. През юни 1942 г. инженерните войски създадоха специален отдел, ръководен от полковник Джеймс Маршал, със заместник Никълс. За да не бие на очи и тъй като щабът на Маршал се намираше в Ню Йорк, новото поделение бе наречено просто отдел „Манхатън“.
Гроувс знаеше за съществуването на отдел „Манхатън“, защото бе служил като офицер за свръзка между новия отдел и Инженерния корпус. Задълженията му бяха строго регламентирани и се състояха главно в оказване на помощ на Маршал при избор на места за строеж, снабдяване с материали и контакти с фирмите. Не му бяха съобщени никакви научни данни и той като дисциплиниран офицер не бе задавал никакви въпроси. Сега, когато отговаряше за целия проект, Гроувс беше много смутен, като разбра, че всичко се намира още в стадия на лабораторните проучвания и липсва готовност за промишлено производство. Оптимистичните доклади на учените бяха преждевременни и нереалистични и издаваха пълно непознаване на инженерните и промишлените проблеми. Всъщност учените дори не можеха ясно да кажат дали въобще е възможно пречистването на разпадащи се уран и плутоний.
Същия ден Гроувс и Никълс посетиха Ваневар Буш във фондацията „Карнеги“. Ръководителят на лабораториите, работещи по проекта, беше висок и мършав, със закачлив блясък в сините очи и буен перчем коса, паднал над челото му — донякъде приличаше на добре обръснат чичо Сам. Петдесет и две годишният янки, инженер от Масачузетс, имаше зад гърба си изключителна кариера: изобретател с многобройни патенти, вицепрезидент на Масачузетския технологичен институт, декан на Инженерния факултет и шеф на водеща изследователска организация, какъвто беше институтът „Карнеги“. В момента той беше върховният ръководител на всички научни изследвания с военно приложение в САЩ.
Гроувс почувства веднага известна сдържаност в начина, по който го посрещна ръководителят на OSRD. „Типично нюингландско високомерие“, си помисли той за мълчаливия пушач на лула. Когато Гроувс започна да задава конкретни въпроси за състоянието на атомния проект, резервираността на Буш се превърна в ледено мълчание. Той просто не искаше да даде никаква информация.
Посещението беше кратко. След като Гроувс напусна канцеларията му, Буш звънна по телефона на Стайър.
— Кой е този полковник Гроувс — попита той, — и какво точно му е разрешено да знае?
— Не са ли ви информирали?
Объркан и смутен, Стайър дълго се извинява. Никой не се беше сетил да съобщи на Буш за назначението на Гроувс и той се беше оказал напълно неподготвен за срещата.
— Какво мислите за него? — попита накрая Стайър.
— Изглежда много агресивен.
— Той е агресивен и това е най-ценното му качество. Гроувс е като влекач — с него работата ще тръгне.
— Опасявам се, че може да има конфликти с учените — допълни Буш.
— Прав сте — съгласи се Стайър, — ще се наложи вие и аз да ги изглаждаме. Но ви гарантирам, че работата ще тръгне!
Буш не бе убеден. След разговора със Стайър той написа бележка до Харви Бънди, специалния съветник на военния министър Хенри Стимсън.
Видях за малко Гроувс и се съмнявам, че той притежава нужния такт за такава длъжност. Страхувам се да не сме забъркали някаква каша.
Два дни по-късно, на 19 септември, полковник Джеймс Маршал, началникът на отдел „Манхатън“, пристигна във Вашингтон да обсъди с Гроувс сегашното състояние на проекта. Стройният, четиридесет и пет годишен офицер от кариерата Маршал оставаше начело на отдела, а Гроувс поемаше отговорността за осъществяването на целия проект2. Маршал не скри от Гроувс смущението си от определената за проекта сума от 85 милиона.
— Как си въобразяват, че могат да построят дори един от тези заводи за 85 милиона? — възкликна той. — Идвам направо от един завод за ТНТ в Пенсилвания, чийто строеж е струвал 128 милиона.
Същия следобед Гроувс, придружен от Маршал, се срещна отново с Буш. Този път директорът на OSRD беше приятелски настроен и разказа на двамата офицери цялата история на американския атомен проект. Докато слушаше, Гроувс беше поразен от огромното предизвикателство, което съдържаше новото му назначение.
Първото успешно разпадане на урановия атом бе извършено през есента на 1938 г. в института „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. Направените през следващите шест месеца открития от много физици в различни страни недвусмислено водеха до един и същ извод: при разпадането на атомното ядро се освобождава нов тип енергия — ядрена. Тази енергия е милиони пъти по-мощна от всички познати досега енергийни източници и може да бъде впрегната за мирни цели. Но тя може да бъде използвана и за създаване на бомба с невероятна експлозивна сила.
2
Отдел „Манхатън“ е кодовото име, дадено на поделението в рамките на Инженерния корпус на армията. Проектът „Манхатън“ включва не само отдела, но и всички научни, стратегически и правителствени аспекти на създаването и евентуалната употреба на атомната бомба.