— Не можем да доставим достатъчно бързо необходимите ни материали, ако имаме приоритет АА–3 — каза той на Никълс.
Никълс беше на същото мнение и му показа черновата на писмото, което бе приготвил предварително и с което искаше от Съвета за военно производство да даде на проекта „Манхатън“ най-висшия приоритет — AAA. Гроувс хвърли един поглед на писмото и го бутна настрана. После взе молива и нахвърли чернова на писмо, адресирано до самия него и подписано от Доналд Нелсън, шефа на Съвета за военно производство. След като му го преписаха на чисто, Гроувс взе писмото и лично го занесе в кабинета на Нелсън.
— Не, изключено! — възкликна Нелсън, след като прегледа писмото и изслуша нетърпеливо аргументите на Гроувс. — Имаме прекалено много важни военни проекти, които чакат върховен приоритет.
Гроувс се изправи, едва сдържайки гнева си.
— Добре, мистър Нелсън — каза той студено. — В такъв случай ще препоръчам на президента да отмени проекта „Манхатън“, защото Съветът за военно производство не ни съдейства.
Блъфът подейства. След малко Гроувс си тръгна с писмо, подписано от Нелсън, с което проектът „Манхатън“ получаваше приоритет AAA.
След като бе повишен в чин бригаден генерал, Гроувс встъпи официално в длъжност на 23 септември 1942 г. Същия следобед бе свикано съвещание на високо ниво при военния министър Стимсън. Министърът, заобиколен от най-близките си съветници — Буш, Конант, генералите Маршал, Съмървил и Стайър, контраадмирал У. Р. И. Пърнъл и Харви Бънди, искаше да се реши кой ще упражнява върховния контрол върху атомния проект. Стимсън имаше и друга причина да свика съвещанието — той искаше да види по-отблизо офицера, назначен с толкова високи препоръки за ръководител на проекта „Манхатън“.
Въпреки че Гроувс бе най-младшият от всички присъстващи по възраст и чин, той изложи енергично и без колебание възгледите си. Стимсън каза, че той самият, вицепрезидентът Уолъс и генерал Маршал са твърде заети с други задачи, за да могат да отделят нужното внимание на толкова важно начинание като проекта „Манхатън“. Затова предложи да бъде създаден Комитет по военната политика, облечен с висши контролни функции. В комитета ще влизат седем или девет високопоставени личности от армията, флота и от службата за научни изследвания и развитие.
Гроувс протестира енергично.
— Толкова широк състав няма да бъде ефективен. Той ще причини само отлагания и забавяне. Оптималната бройка е трима души. Ще мога да ги информирам своевременно и по-лесно ще получавам техните препоръки.
След кратка дискусия предложението на Гроувс бе прието. Стимсън все пак намери начин да включи както Буш, така и Конант в тричленния комитет: Буш — като председател, а Конант — като негов заместник. Адмирал Пърнъл ще представя флота, а самият Гроувс — армията.
В този момент Гроувс направи нещо, което малко офицери биха си позволили пред своите началници. Той се изправи рязко, погледна часовника си и заяви:
— Моля да бъда извинен. Трябва да ви напусна, ако сме приключили с обсъждането. Не искам да изпусна влака за Тенеси. Утре сутринта ще избираме място в Оук Ридж за първия атомен завод.
За момент всички се спогледаха поразени. Общото желание беше Гроувс да действа бързо, но никой не очакваше, че той е чак толкова бърз. Генерал Съмървил и заместникът му генерал Стайър си размениха усмивки. Те първи бяха препоръчали Гроувс за ръководител на проекта „Манхатън“5.
Гроувс бе освободен, но съвещанието продължи още малко. Бе направена съществена промяна в състава на комитета — армията ще бъде представена в него от Стайър, а не от Гроувс. Беше очевидно, че шефът на проекта „Манхатън“ трябва да има свободата да взема самостоятелно важни решения и да носи отговорност за тях. Едновременно с това беше нужно неговата работа да бъде наблюдавана от отговорни хора. Комитетът имаше върховната власт — правото да препоръча на секретаря по отбраната Стимсън да освободи Гроувс в случай че не одобри начина, по който той ръководи проекта „Манхатън“.
Рано на другата сутрин Гроувс пристигна в Ноксвил, където го чакаше полковник Маршал. Веднага тръгнаха да огледат участъка Оук Ридж, който се намираше на около 30 км от Ноксвил и на 13 км южно от малкото градче Клинтън. Участъкът беше избран от Маршал и Никълс още през юни и Гроувс го одобри. Той отговаряше на всички изисквания за бъдещия атомен завод — изолиран, почти ненаселен район, с достатъчно електроенергия, обилно водоснабдяване, удобен достъп по шосе и железопътна линия и мек климат, позволяващ целогодишна работа на открито.
5
Няколко дни по-късно Съмървил сподели с Гроувс: „Това внезапно напускане на съвещанието беше много умна постъпка. Почувствах като че ли съм спечелил от лотарията — нали аз им бях гарантирал, че ако вие сте начело, работата ще тръгне бързо!“