Скот вдигна глава и си позволи да се намръщи.
— Уважаема лейди, заплахите няма да качат товара ви на борда.
Видя как очите й светнаха ядно, още докато произнасяше думите.
— Кого наричате „уважаема лейди“? — сопна се тя и пристъпи още по-напред.
— Аз… просто се опитвах да бъда вежлив към една прекрасна млада жена. Намирам „лейди“ за комплимент…
— Така, както го казахте, прозвуча обидно!
Джери отстъпваше назад, опитваше се да остави известна благоразумна дистанция между себе си и ескалиращата словесна престрелка. А Скот напъха ръце в джобовете си, стисна устни и извърна поглед за секунда-две, преди да погледне отново към жената и да свие рамене.
— Вижте, докторе, съжалявам, че съм ви обидил. Не проявявам пренебрежение на полова основа. Просто не мога да взема товара ви без разрешение.
Тя продължи още няколко секунди да стои с ръце на кръста, след това погледна към малкия офис на товарното летище. После отново се втренчи в Скот.
— Тогава какво ще правим?
Скот пое дълбоко дъх и хвърли поглед към часовника си. До отлитането им оставаше малко повече от половин час.
— Ако ми дадете няколко минути, докторе, ще се свържа с Вашингтон и ще се опитам да видя какво може да се издейства.
— Добре. Междувременно наредете на инженера си да натовари палетите ми на борда, за да не губите време.
— Ех, д-р Макой — започна Скот, а в главата му се въртяха няколко възможни отговора.
— Това проблем ли е? — попита тя с нападателен тон.
Скот се пребори с естествения инстинкт да контраатакува и спечели. В крайна сметка тя бе негова клиентка. Беше неблагоразумно да я нервира още повече.
Той я погледна, усмихна й се и забеляза колко големи ставаха кафявите й очи, когато е ядосана.
— Не, не е проблем. Ще ги натоварим.
Тя кимна, а Скот се обърна към Джери, за да издаде нареждането.
Международно летище на Флорида — 11:45 часа източно време — 19-и септември
Като погледна графиката за трети път, техникът усети как кръвта му се смразява.
Нямаше грешка.
Безшумният, сондиращ неутронен лъч, излъчван от скенера му бе настроен да открива и най-слабото гама-лъчение, ако влезеше в контакт с такъв тип ядрен материал, използван за производството на бомби, а той бе регистрирал точно това. От няколко часа насам нещо, намиращо се в границите на Международното летище на Маями, излъчваше гама-лъчи при всяко преминаване на неутронния лъч.
А след това, преди един час — докато той и началникът му бяха в почивка да хапнат тако7 преди назначената за следобед демонстрация — равнището на гама-лъчи се оказа спаднало до нулата.
„О, боже мой, провалихме се!“ — помисли си той и му причерня. На някой инспектор — може би военен, а може би от Комисията за ядрен контрол — му е било наредено да се разхожда с обезопасен куфар, пълен с плутоний, за да провери машината, в чието проектиране техникът бе участвал, а той буквално бе проспал това. Очевидно демонстрацията щеше да се проведе в неподходящо време. Трябваше да направят мониторинга и през сутрешните часове.
По-надалеч началникът му — капитан втори ранг от ВМС — гордо обясняваше възможностите на флота за бързо реагиране при засичане на ядрен материал на трима обезпокоени служители от ФАА — Федералната авиационна администрация, натоварени със защитата на националните летища от терористи. Президентската директива да се затегне контролът върху входните точки на страната срещу ядрения тероризъм бе предизвикала трескава дейност, както и прехвърлянето по въздуха на сивия преносим трейлър8 до Маями за първата работна демонстрация.
— В момента, когато дори капсула от радиоактивен материал влезе в границите на летище като това в куфарчето на някой терорист или по друг начин… — тъкмо казваше той, — ние ще го засечем.
„Да, но ако наблюдаваме“ — помисли си техникът, и направи знак на шефа си към мястото, където хартиената лента лежеше на масата като отровна змия — пагубно доказателство за тяхната немарливост във възможно най-лошия момент.
Капитанът прие новината с неочаквано спокойствие, след което веднага се обърна към екипа от ФАА с парчето хартия в ръце.
— Не ни бе съобщено, че тази сутрин трябва да бъдем включени, но рекордерите работеха и изглежда, че въпреки всичко сме уловили теста ви — рече той с насилена усмивка, като забеляза озадачените физиономии и на тримата, които един по един изследваха записа.
7
Тако — мексиканска бърза закуска от парченца месо, зрял фасул, лютив сос, обвити в царевична питка. — Б.пр.
8
Фургон или ремарке, използвано като подвижен офис; в случая — мобилна детекторна станция за антирадиационен контрол. — Б.пр.