— Окей. Молитвите определено няма да са излишни. Док? Клапи на двайсет и пет, нагласи скоростта.
— Клапи — на двайсет и пет.
Воят на хидравличните двигатели, които спуснаха клапите до указаната позиция, се чуваха някак отдалеч. Самолетът забави скорост и ревът на обтичащия го поток, който долиташе откъм отворения товарен люк, намаля.
— Клапи — на трийсет, след това — на четирийсет, скорост едно-нула-осем мили в час.
Док премести лоста на клапите на последната им позиция и погледът му проследи стрелките на индикатора, които послушно спряха до ограничителите си. Посегна към индикатора на скоростта и го нагласи на 108 мили.
— Започвам последно снижаване — обяви Скот, дръпна малко ръчките за газта на двата останали двигателя и наведе леко носа на самолета. Височината им се бе запазила до сто и петдесет метра, но сега, когато боингът слезе на сто, а после и на шейсет метра, гребените на вълните придобиха плашещи размери. Самолетът се люлееше и подскачаше в турбулентния въздушен поток, а скоростта му над водата бе по-ниска от седемдесет мили в час, поради виещия страничен вятър.
Скот държеше носа на 727 на двайсет градуса вдясно от желания курс, тъй като самолетът трябваше да е повече срещу вятъра, за да влезе в посоката на вълните.
„Айзенхауер“ приближаваше на траверс отдясно.
— Док, кажи ми когато пресечем осовата линия на кораба.
— Разбрано. Много сме близо.
— Линда? Вивиан? Хванете се с ръце за облегалките на креслата пред вас, наведете глави върху тях и се стегнете.
Усети как Линда го потупа два пъти, преди да дръпне ръката си от рамото му.
— Минахме осовата линия на самолетоносача, Скот — потвърди Док.
Скот внимателно спусна самолета до трийсет метра по показанията на висотомера, а Док започна да отброява оставащото разстояние. Вълните изглеждаха гигантски, огромните гребени се движеха от дясно наляво спрямо тях и те летяха почти успоредно, опитвайки се да се държат колкото е възможно срещу вятъра. Лявата му ръка непрестанно движеше щурвала, коригираше непрекъснато курса, тъй като силният поривист вятър всеки миг заплашваше да дестабилизира височината им. Имаше чувството, че боингът се носи току над самата вода.
— Петнайсет метра, Скот. Средно. Непрекъснато се променя.
От гледната точка на мостика на „Айзенхауер“ боингът изглеждаше почти във водата и всички моряци, които наблюдаваха, затаиха дъх в очакване да видят изригналите пръски, които щяха да означават контакт.
Ала боингът продължаваше сякаш да се плъзга по повърхността.
— Скот, отдалечаваме се от самолетоносача! Трябва да приводняваш! — почти изкрещя Док.
Скот реши да не отговаря. Беше твърде зает в опита си да изчисли траекторията по вълнообразния терен, който бе в постоянно движение в петдесет посоки едновременно. Всеки път, когато избереше някой гигантски гребен и отпускаше 727 да го яхне, вълната сякаш изчезваше и нов чудовищен гребен се изправяше пред тях, готов да ги погълне изцяло.
Вятърът бе жесток, виеше отдясно, огромните вълни се търкаляха също от дясно наляво. Ако докоснеше водата пред някоя вълна, вместо току зад нея, самолетът можеше да се пречупи. Ала за да избере подходящата точка, трябваше непрекъснато да маневрира, да компенсира страничния вятър, а точката непрекъснато се променяше.
Скот видя с периферното си зрение как самолетоносачът се изнизва вдясно. Усети напрежението в мускулите на врата си. Опита се да позиционира 727 над поредния висок гребен, ала зави твърде рязко наляво, за да го улови и се озова пред гребена на вълната. С кормилата и малко газ вдигна самолета и се плъзна надясно, боингът подскочи и зае подходяща позиция в задната част на гребена, след това Скот натисна левия педал, за да се изравни с него.
Най-сетне постигна желаното.
— Това е! — извика той.
Беше дълга вълна, разстоянието от падината до гребена й бе може би дванайсет метра, и тя се простираше сякаш до безкрай пред тях — водна планина с ясно изразен връх и широк гръб, пяната се откъсваше от гребена й и беше толкова близо, че можеше да я докоснеш. Той много внимателно заработи с кормилата и елероните и 727 зае точното положение, крилете се бяха изравнили с вълната, а не с хоризонта.
Почти перфектно!
Времето течеше болезнено бавно, докато той снижаваше птицата в последните сантиметри, задържайки скоростта, усетил със соплото на двигател номер две очакваното леко докосване.