Президентът изглеждаше озадачен.
— Значи устройството наистина е предизвикало Вълната на „Медуза“, само че по-слаба?
Преди да отговори, Ралф Кини погледна двамата учени, които седяха до него.
— Сър, каквото и да е било това явление, то не би трябвало да се появи вследствие на обичайна ядрена експлозия. Доколкото съм информиран, няма начин ЕМИ да бъде засечен на западното крайбрежие, та дори и в Средния запад. Тук, при мен, са двама експерти от Комисията за ядрен контрол, сър, които могат да ви съобщят някои подробности.
— Почакайте… почакайте за минутка, генерале. Казахте, че бомбата е избухнала на или около морското равнище. Но проклетото нещо е било изхвърлено от онзи 727 — колко? — петнайсет минути по-рано. Защо не е потънало?
Единият от учените обясни, че тъй като бомбата е била със стоманен кожух, тя сигурно е издържала на удара и е останала водонепроницаема.
— Възможно ли е това, господа? — попита недоверчиво президентът. — Може ли наистина да е паднала от около хиляда и петстотин метра, да е останала невредима и на повърхността. Тя би трябвало да е облицована с оловни плочи. Как би могла да плава?
Вторият ядрен физик предложи още по-мъгляво обяснение.
Най-накрая Ралф Кини се изправи отново и даде знак на двамата учени да седнат.
— Господин президент, нека се опитам да обобщя казаното от тези двама приятели. Те не могат да обяснят защо устройството е останало на повърхността и на всички нас това ни се струва неправдоподобно, но фактът е, че буквално няма друго разумно обяснение. Виждате ли, ако бомбата е потънала на сто и петдесет — двеста метра дълбочина, водата би погълнала по-голямата част от излъчването и не би се получил нито един от тези ефекти върху крайбрежието. Всъщност ако бомбата е потънала до около двеста и петдесет метра, континенталният шелф би трябвало да въздейства като щит срещу нея. Господин президент, тук ми съобщиха, че нито едно известно на човечеството ядрено устройство не е достатъчно мощно, за да излъчи електромагнитна вълна от такава дълбочина в океана. Ето защо, като се знае какъв бе ефектът след експлозията на това оръжие, то би трябвало да се е взривило на повърхността.
— Или пък — продължи мисълта му президентът, — ако то наистина е възпроизвело такъв ефект от стотици метри дълбочина, това ще означава, че теорията за „Медуза“ е вярна и че сме изправени пред оръжие с безпрецедентна разрушителна сила.
Представен бе полковник от сухопътните сили, който започна да чете оценка на щетите и да описва процеса на възстановяване на транспортната система. Президентът бе потънал в мисли и слушаше с половин ухо.
— Господин президент, авиолиниите се намират в състояние на голямо объркване — самолети и екипажи се намират не там, където трябва, и то в национален мащаб. Предполагат, че ще са им нужни три дни, за да възстановят нормалното си състояние. „Амтрак“ докладва, че ще им трябват три до четири дни да възстановят железопътните връзки. Комуникациите, с изключение на източните крайбрежни райони, би трябвало да са в нормално състояние до двадесет и четири часа.
Чу се лек шум в дъното на Звездния кабинет, полковникът млъкна и се огледа преди да продължи.
— Флотът докладва, че всички наши подводници, както и подводниците на други страни, която следим в Западния Атлантик, не са засегнати.
Полковникът пак замлъкна и отново се огледа, усетил, че в кабинета бе влязъл нов човек — цивилно облечен, той припряно шепнеше нещо в ухото на генерал Кини. Полковникът се намръщи леко и продължи:
— И най-накрая, господин президент, вие поискахте информация за ефекта върху икономиката и по-специално върху живота в морето и екосистемите в близост до експлозията. Работим и по двата въпроса. Очакваме да има някакви поражения от радиацията, но…
Генерал Кини неочаквано се изправи, отиде до полковника и му даде знак да седне.
— Извинете ме, господин президент.
— Говорете, генерале.
— Сър, ние… тук при нас е един господин от Националния институт по геоложки проучвания — д-р Пиърсън, който има информация… трябва да я чуете незабавно.
Президентът бавно се приведе напред.
— Продължете.
Представителят на института пристъпи към масата и преди да заговори погледна листа хартия, който държеше. Обърна се към генерал Кини, който кимна и му посочи екрана, след което сам се обърна към президента.