В началото бе хладно настоятелна по един тих, но напрегнат начин, който винаги го бе плашил. Най-добре беше към толкова уверени в себе си хора да се отнася предпазливо и сериозно — той много добре знаеше какво щеше да стане, ако тя наистина заведеше дело, както го заплаши. Тогава за него „Юнивърсъл“ щеше да се превърне в история.
Първото нещо, което трябваше да направи, бе да открие кой самолет е взел товара й. Второто — да се свърже с него, особено след като на настоятелните му обаждания в Колорадо до фирма на име „Скот еър“ непрекъснато отговаряше само дразнещият глас на телефонен секретар.
Но най-голямото предизвикателство бе да намери начин жената и товарът й да се съберат заедно по пътя им към Вашингтон. Той добре знаеше, че от Атлантика нахлува мощен ураган, който заплашва столицата: по Си Ен Ен предаваха непрекъснато за надвисналото бедствие. Изглежда нямаше начин екипажът на боинга на „Скот еър“ да се върне в Маями навреме. На всичкото отгоре се чу, че ВВС щели да вземат изоставения товар на НОАА през следващия половин час, тоест екипажът на 727 нямаше причина да се връща. Той тъкмо се чудеше какво да прави, когато се обади командирът на „Скот еър“.
Негова бе идеята да отклони екипажа на „Скот еър“ до Талахаси, за да вземе злополучната си клиентка. Един гениален ход, убеди се сам той, макар че командирът на 727 първоначално отхвърли идеята. Командирът на „Скот еър“ бе казал: ще се върне, ще разтовари палета на жената и толкоз.
Изпълнителният мениджър пое дълбоко дъх и опита отново:
— Ако искате да избегнете съдебен процес, най-добре е да я вземете отнякъде другаде — започна той, като скромно премълча собствената си вина. — Предлагам Талахаси… Чуйте ме, командире, тази дама е луднала и е готова да заведе дело, ако тя и нейният товар не пристигнат в окръг Колумбия преди бурята. Няма начин да успеете, ако се върнете тук.
— Как — попита командирът, — … можем да уредим тя да пристигне толкова бързо на север?
— Вече сме се погрижили за това — обяви мениджърът. — Тя е в терминала и очаква моето потвърждение да се качи на самолета. Ние ще платим билета й.
След като командирът на „Скот еър“ се съгласи и прекъсна връзката, мениджърът вдигна преносимата радиостанция от бюрото си и съобщи на мъжа, когото бе изпратил при жената в терминала:
— Луис? Качвай мисис Хенри на самолета за Талахаси, както планирахме. Дай й двайсет долара, за да може да вземе такси от пътническия до товарния терминал. Самолетът, който трябва да търси, е Боинг 727, „Скот еър“, Полет 50.
След като получи потвърждението, той остави радиостанцията и погледна часовника си. Преди няколко минути се бе появил обезумял инспектор от ФАА, който поиска списък на всички товарни полети, по които бяха работили тази сутрин, и списъкът, който му бяха дали, бе изготвен светкавично. Като мениджър той знаеше, че би трябвало да го провери за грешки, но нямаше време. Нямаше представа защо във ФАА изглеждаха толкова пощръклели, макар обикновено да проявяваше любопитство. Определено не ставаше въпрос за отмъстителния служител, когото току-що бе уволнил. Това беше прекалено дребен проблем за ФАА. Не, на летището ставаше нещо необичайно.
Имаше нужда от почивка, беше обедно време в крайна сметка. Отбеляза си да провери точността на списъка след обяд. А онова, което безпокоеше федералните власти, не бе негов проблем.
Пета глава
Талахаси, Флорида — 2:10 следобед, източно време
След като влезе в терминала на талахасийското летище, Вивиан Хенри спря: питаше се дали някой — като например представител на „Юнивърсъл форуърдърс“ — щеше да прояви благоприличие и да я очаква, за да я придружи до товарния терминал.
Никой обаче изглежда не се интересуваше от присъствието й.
Полетът от Маями за нея мина като насън. Имаше да мисли за толкова много неща, включително и за осъдителното нехайство на „Юнивърсъл“. Целият този епизод я бе смутил силно, тъй като изгубването на палета й се стори като лична обида — особено след като й казаха, че зад цялата бъркотия стои държавна агенция.
Значи отново я бяха прецакали. Тя стигна до това заключение още в Маями и чувствата й надделяха над логиката. Бушуващият у нея гняв от двегодишната битка за пенсията от мъжа й, напълно я бе погълнал — докато не откри, че агенцията бе НОАА и че тя бе също толкова потърпевша от грешката на „Юнивърсъл“.