Екранът изведнъж се изпълни с чертежи и диаграми, формули и числа. И — с обръщение, адресирано към него:
Поздравления, Луис, успял си да разгадаеш неособено сложния шифър. Онова, което следва, е свръхсекретно и е известно само на мен. Успях да открия по принцип теоретичната основа за „Медуза“. Следващите ми бележки са за секретния архив. Моля не копирай и не отпечатвай всичко това, а само го запази грижливо. Ако нещо се случи с мен, ти ще бъдеш единственият, който държи ключа за разгадката. Използвай го мъдро, но не забравяй през какво преминахме, за да го постигнем.
Луис Бенедикт веднага излезе от програмата и угаси компютъра. Сърцето му биеше до пръсване. Беше на път да започне правителствена програма, чиято цел бе да открие онова, което бе пред него, и ако успееха, светът пак щеше да се изправи пред нови средства за причиняване на страдания. Ръцете му трепереха, докато прибираше дискетата в калъфката й, след което я мушна в папката.
Следобедът се точеше мъчително бавно. Той бродеше из всекидневната и кабинета си и се опитваше да реши какво да прави. Дали да се обади на Пийт Кук? Трябва ли да позвъни на Пентагона? Кой би трябвало да узнае, кога и как?
Към осем часа вечерта още не бе взел решение. Към единайсет, огънят, който пращеше в камината, най-сетне му подсказа единственото решение.
Луис Бенедикт отиде до потъналия в сумрак гараж и извади папката с дискетата в нея. Върна се във всекидневната, спря за миг, преди да отмести преградата пред камината. С едно плавно движение хвърли папката в огъня и тя падна досами най-близкия език на пламъците.
Ръбовете й започнаха да потъмняват. Д-р Бенедикт гледаше и си спомняше годините на разочарования, които бе преживял, опитвайки се да поддържа Проекта „Медуза“ и да предостави на Роджърс Хенри достатъчно време да намери ключа към разгадката. И този ключ сега тлееше пред очите му.
Всичко това изведнъж стана непоносимо. Той бързо бръкна и измъкна папката, отвори я, за да се убеди, че дискетата не е повредена. Не беше.
Полека се завърна в гаража си и прибра папката в кашона й, доволен, че познанието сега е на сигурно място. И че няма да бъде използвано. Никога.