Скот пое дълбоко дъх като видя изражението й.
— Не мога да обещая, че ще успеем, госпожо, но определено ще се опитаме.
— Моля ви… — започна тя, но се поколеба, сякаш премисляше думите си. — Аз… не бих искала да навлизам в подробности, но ви моля да разберете, че е въпрос от първостепенна важност да пристигна с товара си във Вашингтон този следобед.
Как бих могла да му внуша колко много искам всичко това да свърши? — помисли си тя.
Скот Макей усети настойчивостта в думите й, а нейното вълнение и безпокойство сякаш се предадоха и на него. Затова отговорът му далеч не прозвуча уверено:
— Ние ще… ще направим всичко, което е по силите ни, мисис Хенри.
Вашингтон, окръг Колумбия — 2:25 следобед, източно време
По обяд службите на федералното правителство във Вашингтон започнаха да затварят, предвид прииждането на урагана „Сигрид“. Това спешно затваряне обаче нямаше никакъв облекчителен ефект върху стремглаво растящия обем работа на персонала в Националния съвет по сигурност.
Станли Шапиро, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност, реши да отиде пеша от Западното крило10 до седалището на НСС в прилежащото Административно здание, веднага щом стана ясно, че във Флорида бе засечен реален опит за терористична заплаха. Тъй като президентът летеше за Япония за международна среща на върха по търговските въпроси, информацията бе предадена до ВВС номер едно11.
Шефът на президентската администрация причака д-р Шапиро при излизането му от Западното крило, за да се посъветват на крак.
— Точно сега цари пълна бъркотия — започна Шапиро. — Информиран си за това какво смята, че е открил онзи екип по мониторинга на флота в Маями, нали?
Шефът на администрацията кимна.
— Добре, докато Лангли12 работи по въпроса кой, ФБР съвместно с Пентагона и ФАА работи по въпроса къде, а НСС работи по въпроса какъв материал е бил засечен, основният проблем е, че може би сме твърде закъснели. Може би вече сме изгубили следата.
— Увериха ме, че всички самолети са били привикани обратно в Маями.
Бившият професор от Принстън поклати отрицателно глава и характерната му папийонка запърха — гледка, която закопчаният до последното копче шеф на администрацията винаги намираше за дразнеща.
— Не са го открили навреме. Някои самолети вече са кацнали на местоназначението си, други е трябвало първо да презаредят гориво, а така би могло материалът да бъде разтоварен. Мисля, че осем полета са били върнати и са минали през проверка с детектора, но резултати няма. Но радиоактивният товар би могъл да е на камион, или в кола, а ние дори не сме сигурни, че сме установили всички излетели самолети. Все едно търсим игла в купа сено.
Шефът на администрацията се облегна на стената и заби за няколко секунди поглед в пода, преди да вдигне отново глава.
— Някой обмислял ли е въпроса този засичащ апарат да се качи на самолет и да полети над страната?
— Съобщено ми беше, че апаратът не би могъл да функционира от въздуха без допълнително оборудване, което никой не може да изработи за нула време. Казаха ми освен това, че въздушнопреносим вариант на апарата не е бил произведен, поради съкращения на бюджета на Пентагона преди няколко години, тъй че не можем да вдигнем детектор в орбита.
— Пентагонът, естествено, ще се възползва от ситуацията да изтъкне тези пропуски. И тъй, къде се намираме? — попита шефът на администрацията. — Какво ще правим?
Шапиро поклати глава и сви устни, преди да отговори.
— Мисля, че никой не знае точно какво трябва да правим. Ужасяващо е. Вдигнали сме на крак всички, включително и Министерството на правосъдието. Не че има кой знае какво дърлене между службите, но и не може да се похвалим с бляскава координация. Всички са абсолютно изумени и стреснати, че може би сме изправени пред най-тежкия случай на заплаха до сега. И ако е така, това е пълен кошмар, защото ми съобщиха, че онези записани данни са достатъчни, за да потвърдят едно нещо със сигурност: някой някъде е разполагал с достатъчно ядрен материал, нерегистриран и незаконен, затова пък годен за направата на термоядрена бомба. Трябва да приемем, че този някой разполага и с хардуера, и с технологичния опит да построи устройство, чрез което да я използва.
Шефът на администрацията изсумтя: