Тя го погледна неразбиращо.
— Съгласна ли сте?
Сведе поглед към пода.
— Да.
Док даде знак на Линда и двамата започнаха да откачат укрепващите въжета, използваха джобно ножче, за да разрежат дебелата найлонова опаковка, под която се разкри дървената каса.
— Изчакайте малко.
Док изчезна отново в прохода и се завърна бързо с железен лост. Опита се да овладее предизвикващото тръпки усещане, че алармата бе извън неговия контрол. Гвоздеите скърцаха, докато ги вадеше от касата. Задната стена най-накрая поддаде и падна, като накара тримата да отстъпят назад. Тя издрънча върху металния под на 727 и разкри съдържанието на касата.
Пред тях стоеше голям контейнер от неръждаема стомана. Беше правоъгълен, ала всичките му ъгли бяха заоблени. Задният му панел бе широк над метър и осемдесет, ала в отворената каса се виждаше само гладък метал. Нямаше никакви стикери или надписи — нито обозначения от какъвто и да е вид — очертаваше се само нещо, което приличаше на подвижен капак, с площ около двайсет и четири квадратни инча, разположен до левия ръб на около метър от дъното.
Линда Макой посегна към капака, ала звукът на алармата се измени още преди да го бе докоснала.
След като отдръпна ръката си, звукът отново премина в познатото електронно чуруликане.
— Това нещо има сензор с магнитно поле, което реагира на присъствието ни! — обади се Линда. — Питам се защо ли?
Хвърли един поглед към Вивиан, която изглеждаше като вкаменена на мястото си, с прикован в контейнера поглед. Док пристъпи напред и реши да положи ръка върху панела, независимо от променения звук на алармата.
Капакът се крепеше на четири самонарязващи се винта, Док извади малка отвертка и с лекота ги разви. Когато махна и последния, дръпна капака и го подаде на Линда.
Сиянието на компютърен дисплей се появи веднага, щом капакът бе отворен. Док се наведе към него и забеляза, че под монитора са монтирани сгъваема клавиатура и панелче с числа. На екрана имаше съобщение, което го подканваше да натисне клавиша Enter.
Той го стори.
Звукът от алармената инсталация спря мигновено и на екрана се появи текст:
Сегашното местоположение на това устройство е 38 градуса, 52,5 минути северна ширина, 77 градуса, 03,5 минути западна дължина.
Числата се промениха леко, след като 727 прелетя известно разстояние спрямо земята; Док разбра, че вътре има някакъв тип инерционна система за навигация, която следеше точните им координати.
Неочаквано на екрана без ничия намеса се появи нов текст:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Фактът, че това устройство сега се намира във физическа близост до Пентагона, е установен и е записан в паметта му. ВСЕКИ ОПИТ ТОВА УСТРОЙСТВО ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНО ОТ СЕГАШНОТО МУ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ — И ВСЕКИ ОПИТ ДА БЪДЕ ДЕЗАКТИВИРАНО — ЩЕ ДОВЕДАТ ДО МИГНОВЕНО ВЗРИВЯВАНЕ.
Седма глава
В полет — „Скот еър“ 50 — 4:05 следобед, източно време
Думите на диспечера от Вашингтон бяха лаконични:
— „Скот еър“ петдесет, предадоха ми телефонен номер в Маями, на който трябва да се обадите незабавно. Имате ли телефон на борда?
Скот се изненада силно. Никога досега не бе чувал въздушен диспечер да нарежда на пилот да се обади по телефона. Искаше му се Док да бе в кабината.
Мъжът натисна бутона на микрофона.
— Разбрано. „Скот еър“ петдесет има телефон. Кой иска да се обадим?
— Не знам, „Скот еър“ — започна диспечерът, — но трябва да се обадите веднага. Казаха ми, че било спешно.
Диспечерът му продиктува номера и Скот го набра по флайтфона, като междувременно в съзнанието му се въртяха най-различни апокалиптични варианти; мъжът, който отговори, чу позивните на „Скот еър“ и се представи като агент от ФБР. Скот усети как потреперва вътрешно.
— Опитвахме се да ви открием, „Скот еър“. Вие сте били в Маями преди обяд по същото време, когато е бил натоварен някакъв непосочен в документите опасен материал. Смятам, че този материал може да е на борда на вашия самолет.
Споменът за настойчивостта на Линда Макой да качи двата си палета веднага нахлу в съзнанието на Скот и почти измести думите на агента. Не бяха установили самоличността й, нали така? Не бяха проверили и товара й, след като той се бе съгласил да го вземе.