— Настояваме да кацнете незабавно — произнесе агентът.
Визуалният спомен за единствения палет на мисис Хенри също се мярна през съзнанието му. За нея знаеше още по-малко.
Скот усети, че агентът още говори, а той не го слушаше.
— Извинете, повторете отново.
В Маями последва кратка пауза.
— Казах, че ще изпратим съответните хора, които да ви посрещнат и да проверят товара ви. Не сте разтоварвали нищо, откакто сте излетели от Маями, нали?
Изведнъж, кой знае защо, той се почувства гузен. Единствената им грешка бе, че бяха натоварили нечий чужд палет, а това бе невинна грешка. И все пак самият факт, че от ФБР му задават въпроси, бе плашещ.
— Не, сър — отговори Скот. — Всичко си е още на борда, но трябва да знам дали се намираме в опасност, ако онова, което търсите, е наистина тук.
Мълчание.
— Сър? Чувате ли ме?
Скот чу как в Маями слушалката се прехвърля от едната ръка в другата и най-сетне гласът на агента от ФБР се чу отново.
— Командире, съмнявам се, че сте в непосредствена опасност, но не мога да го твърдя със сигурност. Ако… нещата… които търсим са на борда на вашия самолет, то зависи колко добре са… м-м-м… опаковани.
В съзнанието му се зародиха и кръстосаха нови връзки и предположения и нито едно от тях не бе успокояващо.
Маями… наркодилъри… оборудване за производство на наркотици… опасни, канцерогенни химикали… ами ако превозваме нелегално наркотици…
Скот чу гласа си отстрани, сякаш не бе неговият собствен глас:
— Добре. Къде искате да кацнем? Ние изчакваме за Националното, но то в момента е затворено.
От другата страна последва тревожно колебание. Скот чу няколко гласа, преди агентът отново да заговори в слушалката.
— Окей, останете в режим на изчакване. Какъв е телефонният ви номер?
Скот му продиктува номера на флатйфона.
— Дръжте линията свободна, командире, аз ще ви се обадя веднага щом решим къде да кацнете.
— Давате ли си сметка, че насам приближава ураган? — попита Скот.
— Аз… почакайте за минута — започна агентът. Скот дочу, че разговаря с някого другиго. — Добре, командире, какво казахте?
— Казах, че в района на окръг Колумбия нахлува ураган. Накъдето и да се насочим, трябва да го сторим бързо. Една от клиентките ми иска товарът й да бъде доставен на Националното, но ако то не отвори скоро, вятърът ще надхвърли допустимите граници.
— Вие имате само една пратка на борда, нали?
— Не, сър, две са. Едната е за Денвър, Колорадо, другата бе натоварена по грешка тази сутрин. Трябва да я доставим на Националното.
Последваха още разисквания. Скот осъзна, че бе прехвърлил шаблона на изчакването. Дясната му ръка намери лоста на автопилота и влезе в десен завой, за да обърне обратно. Дори на височина три хиляди метра и скорост двеста и четирийсет мили в час, турбуленцията ставаше все по-силна и старият 727 подскачаше с дразнещо постоянство.
Гласът на агента отново прозвуча в ухото му. Скот си помисли, че долавя умора в него.
— Окей, командире, ще се наложи да проверим всичко на борда ви. Точно сега обсъждаме да кацнете на военновъздушната база „Андрюс“. Стойте на подслушване, докато не получим последно разрешение. Ще ви се обадя веднага.
Шумът от отварящата се врата на кабината съвпадна с изщракването, с което агентът от ФБР прекъсна връзката.
— Скот! — Док положи едрата си лява длан върху рамото на по-младия пилот и го обърна към себе си неочаквано грубо. — Скот, имаме проблем.
Линда Макой стоеше до вратата и той забеляза, че лицето й е пребледняло. Мисис Хенри не се виждаше.
— Какъв?
Док седна в креслото на втория пилот и започна да закопчава колана си.
— Д-р Макой ще те заведе отзад. Аз ще поема птичката. Не знам какво да си мисля.
— Какво има, Док? За какво, по дяволите, говориш?
Док Хазърд стисна щурвала с дясната си ръка и се обърна към Скот.
— Онзи сигнал на алармената инсталация… Идваше от пратката на мисис Хенри. В палета й има метален контейнер. Изглежда направен от неръждаема стомана. Отворих един сервизен люк и открих вътре монитор, върху който е изписано съобщение — трябва да го видиш, Скот… Скот, онова нещо може би съдържа бомба! И има инерционна система за навигация, която може би не е в ред — тя си мисли, че знае къде се намира, ала не го знае с точност…