Щяха да я помислят за отговорна за заплахите на Роджърс, заключи Виван. Щяха да си мислят, че тя е планирала това, особено след като разберат, че тя също бе работила в Лос Аламос.
Пийт Кук бе програмирал ръчния си радиоскенер да прехваща двойната честота, използвана от флайтфон — системата за телефонни разговори „въздух-земя“. Това бе случаен избор, направен преди месеци, когато подготвяше журналистическо разследване на бизнес самолетите, ала като прехвана искането на диспечера по подхода към „Скот еър“ петдесет да позвъни до Маями по флайтфона, разбра, че ще може да подслушва разговора и на двете страни. Възможността бе твърде привлекателна, за да я пропусне.
Пийт стоеше в единия край на фоайето за пристигащи пътници, съсредоточен в слушалката, докато разговорът между самолета и агента на ФБР не приключи. Замисли се за миг. Какво ли евентуално би могло да търси ФБР?
Самолетът още бе в зоната на изчакване някъде горе, над главата му. Реши, че разследването, което го бе довело във Вашингтон, можеше да почака.
Пийт прекоси с най-бърз ход терминала към помещенията на Подход Вашингтон на ФАА. Един глас го разпита по интеркома, монтиран на стената, идентифицираха го като лицензиран пилот, който иска да посети службата, зумерът избръмча и вратата се отвори. Някакъв инспектор провери документа му за самоличност, след което го отведе до диспечера, който водеше „Скот еър“ 50.
— Той изчаква да отворят летището — обясни диспечерът, след като нагласи микрофона, свързан със слушалките на главата му, за да може Пийт да го чуе.
Пийт му показа скенера.
— Слушах, когато му дадохте онзи номер и се прикачих към разговора.
— Имате ли такова право?
— Това са радиовълни. Не са частни.
Диспечерът вдигна пръст, даде указания за един от полетите, които контролираше, преди да се обърне отново към посетителя си.
— За какво се отнасяше разговорът?
Пийт го информира.
— Може би след няколко минути ще поиска курс към база „Андрюс“. Каквото и да мислят от ФБР, че има на борда, то се радва на неотклонното им внимание.
— Наркотици?
Пийт понечи да отговори, ала диспечерът отново се зае с микрофона — да даде инструкции на полетите, които водеше. Лесно бе да се предположи, че са наркотици, но защо ФБР ще предупреждава екипажа, ако го подозира в контрабанда? И защо ще се намесва ФБР, а не Агенцията за борба с наркотрафика?
Не, заключи той, едва ли бяха наркотици. Нямаше логика.
Диспечерът изключи микрофона си и опита отново:
— Мислите, че става въпрос за дрога, така ли?
Пийт поклати глава.
— Не. Нещо ми подсказва, че е много по-сериозно.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 4:15 следобед, източно време
Все повече хора се стичаха в малката заседателна зала близо до кабинета на заместник-директора, след като агентите на ФБР в Маями бяха поели ръководството на операцията преди няколко часа. Новината, че най-вероятната цел бе Боинг-727, който сега кръжеше над Околовръстния пръстен, раздруса събралите се агенти и персонал от щаба и ги превърна в екип, а след като стана ясен разговорът между специалния агент в Маями и командира на товарния самолет, ФБР изцяло пое контрола върху ситуацията.
Помощникът на заместник-директора Тони ди Стефано започна с кратка информация, за да осведоми всички за последното развитие на събитията. Навсякъде се виждаха бележници, стенографски тефтери и телефонни пултове, както и три преносими ноутбук компютри, свързани с телефонните линии.
— Добре, флотът ни информира, че имали още един неутронен детектор в авиационната база „Патюксънт ривър“. Това е на юг от нас, така че няма да знаем дали ядреният материал, който е задействал машината в Маями, е на борда на онзи 727, докато не го подложим на ново неутронно сканиране. По случайност група от наши хора е в същата военновъздушна база и в този момент присъства на някакъв семинар по антитероризма. Не могли да си осигурят място за конференцията в Куантико14, затова всички експерти ще са там. Проблемът е, че флотът не разполага с товарен самолет в „Пакс ривър“, с който да прехвърлят детектора в „Андрюс“. Той е с площ около осем квадратни фута и тежи над тон, затова ще го натоварят на камион платформа и ще го отправят по най-бързия начин насам с полицейски ескорт. Ще отнеме около деветдесет минути. Джордж, ти говори ли с командния пункт на „Андрюс“?