Мъж със сребристобяла коса се изправи в края на масата и заговори:
— Ще ги пуснат през задния вход. Уреден е и въпросът къде ще бъде паркиран 727.
— Сър, имаме и други проблеми. — Една жена на около трийсет и пет години вдигна молива си, за да привлече вниманието, след което остави телефонната слушалка на рамото си.
— Давай, Дона — кимна помощникът на заместник-директора.
— ЦРУ ни предупреждава гръмогласно, че не бива да изключваме чуждестранна намеса… изпращат неколцина от техните хора тук от Лангли. Агенцията за ядрен контрол лобира за участие на персонал от НСС, а ФАА показва намерение да започне война за територии по въпроса кой може да нарежда на този самолет да каца и къде. Агенцията за контрол върху алкохола, тютюна и оръжията също настоява за своя роля в събитията. Казват, че и те разполагали със специалисти по ядрен тероризъм.
Помощникът на заместник-директора отметна глава назад и изсумтя, преди да я погледне отново.
— Майната им! Ние сме начело. Ние ще приземим този самолет, ще докараме детектора и ще разберем дали превозват ядрен материал, или не. Ако се окаже така, тогава и само тогава ще предадем случая в други ръце.
Един по-млад агент по риза говореше по телефона. Изправи се и подаде слушалката.
— Сър?
— Да?
— Звънят от командния пункт на ВВС в Пентагона. Доколкото разбрах — генерал-майор Годард. Твърди, че има пълномощия от президента да ви съобщи, че е немислимо да нареждате на самолета дори да доближава базата „Андрюс“, щом се подозира, че на борда му има ядрен материал.
На борда на „Скот еър“ 50 — 4:15 следобед, източно време
Товарният отсек на неговия 727 бе твърде шумен, затова преди да опита да говори, Скот Макей отведе Вивиан Хенри и Линда Макой обратно в пилотската кабина. Фронтът на урагана „Сигрид“ вече бе прекосил Околовръстния пръстен и при полет на три хиляди метра височина самолетът ставаше все по-нестабилен. Скот и Линда се бяха напрегнали, за да преодолеят постоянното друсане и люлеене.
— Мисис Хенри, това може да се окаже сериозно — започна Скот.
Тя кимна. Дясната й ръка бе положена върху празното кресло на командира, а с лявата разтърка слепоочията си.
— Знам — отвърна тихо тя.
— Докато бяхте там…
— Моля ви, наричайте ме Вивиан — добави жената.
— Добре. Вивиан. Докато бяхте там отзад, се обади агент на ФБР от Маями. — Скот погледна назад към Линда. — Доктор Макой, вие също не го знаете.
— Линда — рече тя.
— Добре. Вивиан, Линда. Ние превозваме пратки и на двете. Не знам какво има в тях. Вие знаете. Вивиан, ти казваш, че не знаеш какво съдържа твоя товар, но върху онзи компютърен екран там е изписана недвусмислена заплаха! ФБР ми съобщава, че цял предобед търсят някаква пратка, в която имало опасен материал, излетял от Маями, точно когато ние бяхме там. Почти са убедени, че го превозваме ние.
Скот се обърна отново към Линда, чиито очи се бяха разширили от тревога. Поизправи се, сякаш бе предизвикана.
— Не и аз! В моя товар няма нищо, което може да бъде наречено опасно. Какво търсят те?
— Не знам. Не уточниха. Вероятно агентът не искаше да ми съобщи по радиотелефона, но за миг си помислих… преди да ме извикаш при товара на Вивиан… мислех, че Маями може би се колебае между наркотици и химикали.
— Изключено! — Линда решително завъртя глава. — Моите неща са непрекъснато под личния ми контрол, откакто напуснах залива Макмърдо.
Скот се обърна към по-възрастната жена.
— Вивиан, трябва да ми кажеш всичко, което ти е известно за онази апаратура, вероятно конструирана от мъжа ти, но преди всичко ти защо си тук. Защо лично ти превозваш това нещо до Вашингтон? Какво би могло да бъде то? Защо се споменава Пентагонът?
… Какво би могло да бъде? Защо се споменава Пентагонът?…
Вивиан Хенри срещна погледа на Скот Макей без да трепне, а думите на Линда Макой отекваха в ушите й.
— Вивиан, аз те наблюдавах там, отзад. Струва ми се, че нямаш представа какво съдържа онзи контейнер. Вярно ли е?
Погледът на Вивиан се отмести към Линда.
— Аз… мислех, че е… нещо друго. Не очаквах да е включено, или пък да има вътре компютър.
727 навлезе в зона на умерена турбуленция и лудото подмятане накара Скот да се наведе напред и да се взре през прозорчето към небето, преди отново да се изправи и да погледне Вивиан.