— Знаеш ли какво е това, все пак? — настоя Скот.
— Мога само теоретично да предположа, че Роджърс, моят бивш съпруг, е планирал опасна, дебелашка интрига — и ме е въвлякъл дълбоко в нея…
Скот вдигна ръце в знак на недоумение.
— Интрига? Какво имаш предвид под „интрига“? Кой всъщност е бил той? Каква беше специалността му?
Скот усещаше присъствието на Док от дясната си страна, след като едрият втори пилот се наведе, за да чуе отговора. Джери Крисчън бе завъртял стола си напред, седеше с кротко сключени длани и гледаше Вивиан в очите, като само от време на време поглеждаше през прозорчетата, тъй като турбуленцията продължаваше.
Вивиан Хенри пое дълбоко дъх.
— Добре. Нека се опитам да ви кажа онова, което знам, защото точно сега съм… много объркана, и съм покрусена… че онова, което съм направила, тревожи всички. А сега изглежда, че може би имате достатъчно основания за тревога. Аз… аз самата започвам да се плаша.
Тя погледна Линда, после — отново Скот, гласът й беше по-тих отпреди, а думите й сякаш се процеждаха през воал на объркване.
— Съпругът ми бе ядрен физик, който работеше за правителството. Той беше онзи, който откри и теоретично обоснова съществуването на явлението, наричано „Ефектът на Медуза“ — разрушителна електромагнитна вълна, енергийна конвулсия с огромни, континентални размери.
— Ефектът на Медуза ли? — попита Скот, обърна се към Джери, а после — към Док.
И двамата свиха рамене.
Вивиан кимна.
— Роджърс твърдеше, че такъв ЕМИ, тоест електромагнитен импулс, е толкова мощен, че би могъл да разруши съвременното общество — като го лиши с един удар от комуникации, компютърни технологии, пренос на електроенергия, дори от използването на електронни схеми от какъвто и да е вид.
— Чувал съм нещичко за ЕМИ… — пророни мрачно Джери.
— Във флота винаги се опитваха да защитят електрониката ни срещу евентуални ЕМИ, които Съветите биха могли да създадат — допълни Скот.
— Това бе някъде през шейсетте години — продължи Вивиан. Тя замълча за няколко секунди, през които погледът й срещна очите на Док, а сетне отново сведе глава. Пое си дъх, а с дясната ръка се улови за гърдите. — Извинете, но съм много разстроена…
Линда Макой съчувствено положи длан върху рамото й.
— Моля те, продължавай, Вивиан. Трябва да разберем.
Вивиан я погледна и се опита да се усмихне.
— Роджърс бе изпреварил времето си. Той знаеше, че в крайна сметка ще станем зависими от компютрите и компютърните кодове, и че САЩ трябва първи да разработят „Медуза“, инак рискувахме да бъдем неутрализирани или изнудвани.
— Тоест — заключи Скот, — онова, което имам на борда си, може би е някакъв електромагнитен импулсен генератор?
— Не съвсем — рече Вивиан. — Това е само модел, но предполагам, че Роджърс е искал да драматизира нещата и за последен път да ме постави в неудобно положение.
— И защо ще иска да го стори? — попита Джери.
— Той… можеше да бъде много жесток с мен — рече тя след известна пауза.
— Вивиан, това нещо от някоя държавна лаборатория ли идва?
Тя поклати отрицателно глава.
— Тогава откъде? — попита Скот.
— От гаража ни. Нека да обясня. През 1975-а година прекратиха изследователската му програма, по която се работеше в околностите на Денвър, разпръснаха научния му екип, а когато той въпреки всичко отказа да спре с опитите си да конструира „Медуза“, го обявиха за психично нестабилен и го пенсионираха. Преместихме се във Флорида, ала той бе неудържим. Продължи изследванията си сам и построи своя, собствена лаборатория в гаража ни. Мисля, че този модел е построен там.
— Но модел на какво? — попита отново Скот.
— Това бе целта на целия му живот — отвърна просто тя. — Да създаде апарат, който поражда Ефекта на „Медуза“.
— И той ти нареди да го отнесеш лично в Пентагона, така ли? — В тона на Скот се прокраднаха нотки на неверие. Той погледна Линда, която не сваляше очи от елегантната жена, приседнала на сгъваемото столче.
— Малко по-сложно е… — произнесе тя безизразно.
Погледна към вратата на кабината.
— Вивиан — подсказа й Скот, — аз все още не съм получил отговор на основния въпрос. Що за апаратура е тази, която създава Ефекта на „Медуза“? Бомба ли е? Имам предвид, че онова нещо заплашва да се взриви. А се взривяват тъкмо бомбите.