Вивиан Хенри отново вдигна глава.
— Не знам, наистина. Обяснението бе ужасно сложно и никога не успях напълно да го разбера. Единственото, в което съм сигурна е, че това устройство трябва да задейства целия процес.
— И какъв би бил той?
Тя не отговори.
— Вивиан?
Тя отново вдигна рязко глава, пое дълбоко дъх, издиша, след което отговори:
— За да се предизвика Вълната на „Медуза“, първо е необходим термоядрен взрив.
Осма глава
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 4:20 следобед, източно време
Един от шестнайсетимата мъже и жени, които обслужваха телефоните и компютърните терминали в напрегнатата атмосфера на заседателната зала, изрече няколко думи в слушалката и се обърна към ръководителя на операцията.
— Свързах се, сър. Трета линия, сър.
Тони ди Стефано, помощникът на заместник-директора на ФБР, вдигна победоносно палец нагоре и грабна слушалката.
— „Скот еър“?
— Да?
— Вие сте… — той погледна набързо надрасканото върху бележка име — … командир Макей? Скот Макей?
— Да. А вие кой сте?
Ди Стефано се представи и му съобщи факта, че контролът върху кризата е поет от главната квартира на ФБР във Вашингтон.
— Окей — отвърна пилотът. — Какво искате да направим? Сигурно знаете, че ветровете вече са доста силни.
— Знаем, командире, но възнамеряваме да ви приземим в базата на военновъздушните сили на флота „Патюксънт ривър“. Знаете ли я?
Споменаването на изпитателния център на военновъздушните сили на флота, разположен на около петдесет мили от Околовръстния пръстен, в залива Чесапийк, слиса Скот.
— Знам я много добре, но защо Пакс ривър? — попита той. Това бе дори по-близо до връхлитащия ураган.
— Защото… — леко заекна служителят от ФБР, — там е най-близкият пункт, в който има екипировка за обследване на товара ви.
Тони ди Стефано се стегна вътрешно да посрещне въпроса, който знаеше, че неминуемо ще последва. Изминаха няколко мига на мълчание, преди командирът да отговори.
— Директор Ди Стефано… нали така беше?
— Да, сър. Помощник на заместник-директора, Ди Стефано.
— Окей — започна Скот. — Вашият човек в Маями ни каза, че търсят опасен материал. А сега искате да летим по-близо до урагана, защото в Пакс ривър разполагате със специална екипировка. Каква точно екипировка, мистър Ди Стефано? Какво именно мислите, че носим на борда си?
— Командире, не бих искал да…
— Не, по дяволите! Аз трябва да знам с какво си имам работа тук горе. Не съм проверявал каква е скоростта на вятъра в Пакс ривър, но би трябвало вече да е страховита. Искам ясен отговор, преди да се опитам да кацна там. Какво, за бога, смятате, че возим на борда на този самолет?
В кабината на „Скот еър“ 50 Скот Макей изведнъж усети, че бе затаил дъх. Линда Макой стоеше зад него и се опитваше да слуша.
Във ФБР вече бяха убедени, че съдържанието на товара на Вивиан Хенри е опасно, но доколко опасно? Ако този товар бе просто един модел, използван в сложна мистификация, както тя смяташе, то защо бе замесено ФБР?
Да не би пък контрабандата все пак да бе в товара на Линда, без тя да е разбрала? В крайна сметка нейният товар идваше от Южна Америка.
След като разговорът започна, Линда Макой му посочи слушалките и Скот леко ги обърна, за да може и тя да притисне ухо и да чува. От време на време лицата им се докосваха; те стояха в малкия проход зад креслото на бордовия инженер и се опитваха да се задържат на крака в непрестанно клатушкащия се самолет. А усещането на допира на косата й до бузата му — нейната близост! — беше успокояващо.
Скот усети как вътрешно трепери. Подозрението, че си имаше работа с нещо, което е излязло извън всякакъв контрол, му пречеше да се съсредоточи. Щеше да се наложи да каже на Ди Стефано за контейнера, за екрана и за предупредителните съобщения, ала първо трябваше да разбере какво бе вдигнало на крак Федералното бюро за разследване на Съединените щати.
Екипът на Тони ди Стефано бе свикнал с нарастващите признаци на вътрешното му напрежение — от ритмичното потупване по плешивото теме до разтъркването на брадичката.
През последните няколко секунди той яростно разтъркваше очи, докато се опитваше да прецени до каква степен да бъде откровен с пилота.