Ако искам пълното съдействие на този човек, ще трябва да отида докрай.
Ди Стефано пое дълбоко дъх, стегна се и взе отново слушалката.
— Командире, като анализирахме записите на една изключително прецизна детекторна апаратура в Маями по времето, когато вие сте отлетели, смятаме, че на борда на самолета ви може да има много опасен… ъ-ъ-ъ… ядрен материал.
Ди Стефано долови друг глас, женски, да прошепва нещо, преди командирът да отговори.
— Мистър Ди Стефано, да не би да имате предвид нещо като плутоний?
Ди Стефано погледна към ядрения експерт, който слушаше разговора от друг апарат. Мъжът кимна.
— Да, командире, точно за това става дума. Запознат ли сте с подобен материал?
— Не и като специалист.
Тони ди Стфано даде знак на агента да вземе писалка и да вдигне другата слушалка.
— Между другото, командире, бихте ли ми съобщили пълните имена на всички на борда, включително и на двете пътнички?
Скот продиктува петте имена. Те веднага бяха вкарани в компютърната система на ФБР, след което няколко агенти изскочиха на бегом от залата, за да търсят допълнителна информация. Ди Стефано се прокашля и отново нагласи слушалката към ухото си.
— Окей, моля отправете се към Пакс ривър колкото е възможно по-бързо. Там на товарната рампа ще ви посрещне един от нашите хора и капитан от флота. Съдействайте им изцяло.
— Мистър Ди Стефано?
— Да?
— Има… още нещо — започна Скот. — Има нещо, което трябва да знаете… нещо странно, което става тук, горе.
Скот изключи микрофона, докато трескаво обмисляше проблема.
Какво да му кажа сега? Трябва ли просто така да изстрелям вестта, че може би на борда е задействано термоядрено оръжие, което е в състояние да изпари Вашингтон и да изпепели пет милиона души в следващите няколко секунди?
— Говорете, командире. Слушам.
— Добре, следете внимателно думите ми. Това е много странно.
Подход Вашингтон — 4:20 следобед, източно време
Пийт Кук не каза нищо на диспечера, след като прослуша новия разговор по флайтфона между „Скот еър“ 50 и ФБР. Настани се колкото можа по-тихичко на един свободен стол и остана зад пулта на диспечера, за да запише бележките си. Фактът, че вече бяха замесени главната квартира на ФБР и помощник на заместник-директора на бюрото, правеше залога още по-висок.
Но защо искаха да насочат самолета към Пакс ривър? Обяснението шокира Пийт.
Боже мой, плутоний! Нищо чудно, че ФБР се бе заело със случая.
Пийт записа имената на намиращите се на борда на самолета хора, докато командирът ги диктуваше на ФБР. Името на д-р Линда Макой му се стори познато, ала не бе сигурен откъде. В продължение на няколко секунди той бе толкова погълнат от усилието да си припомни нещо за нея, че думите на командира за „нещо странно“ на борда почти не му направиха впечатление.
Командирът описваше някакъв палет в самолета — метален контейнер, който имал екран с изписано върху него предупредително съобщение. Той го продиктува бавно дума по дума.
— Какво?!
Пийт притисна слушалката още по-силно към ухото си, като се стремеше да не пропусне нито дума.
Отново прочете надрасканите си набързо бележки, искаше му се да не бе развалял толкова много почерка си през последните години:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Фактът, че това устройство сега се намира във физическа близост до Пентагона, е установен и е записан в паметта му. ВСЕКИ ОПИТ ТОВА УСТРОЙСТВО ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНО ОТ СЕГАШНОТО МУ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ — И ВСЕКИ ОПИТ ДА БЪДЕ ДЕАКТИВИРАНО — ЩЕ ДОВЕДАТ ДО МИГНОВЕНО ВЗРИВЯВАНЕ.
Взривяване! Боже мой, какво означава това?
Пийт се изправи и тихо приближи зад диспечера, като мислено съпоставяше координатите на „Скот еър“ 50 с приблизителното местоположение на Пентагона.
Те се различаваха значително! Самолетът бе прелетял над Пентагона, ала сега бе в зоната за изчакване между осем и осемнайсет мили встрани от него, а нещото в товарния отсек на „Скот еър“ 50 изглежда не знаеше за това.
Пийт се върна отново на стола си, мислеше трескаво. Предполагаемо наличие на плутоний… съобщение заплаха за взрив… намесено е ФБР… голям метален контейнер в товарния самолет…