Мили Боже в небесата, имаме действаща ядрена бомба, която кръжи над столицата на САЩ!
Изкушението да изтича до най-близкия телефон и да позвъни на редактора си бе невероятно, но дали това беше най-правилният ход? Сценарият се разгръщаше пред очите му, ала следващото издание на вестника бе след четиринайсет часа. Това бе може би тема за електронните медии, но бе твърде вероятно той да е единственият репортер в страната, който имаше представа какво се случва само на няколко мили разстояние.
Но какво всъщност знаеше?
Пийт усети как пулсът му се ускорява. Изведнъж му стана много горещо в иначе хладната диспечерска зала.
Ами ако това е опит, а аз паникьосам всички в страната, като ги накарам да си помислят, че над главите на правителството на Съединените щати кръжи ядрена бомба? Може би съм пропуснал нещо…
Ако грешеше, последиците щяха да бъдат тъй гръмотевични и плашещи, че не искаше дори да си помисли за това.
Гласът на един от пилотите на „Скот еър“ от говорителя, монтиран над главата на диспечера, го извади от шока и препотвърди, че поне последната част от разговора, който бе подслушал, е истинска.
— Ало, Вашингтон — подход, тук е „Скот еър“ петдесет. Сър, искаме незабавно курс към военновъздушната база „Патюксънт ривър“ и последните метеопрогнози, ако имате време.
Диспечерът хвърли един въпросителен поглед към госта си. Пийт Кук приближи стола си до него и се опита тонът му да бъде спокоен.
— ФБР им нареди да кацнат там — обясни простичко той.
Диспечерът кимна, обърна се към екрана си и взе линия на радара, за да уреди разрешението им и да вземе прогнозата.
— Разбрано, „Скот еър“ петдесет. Вашето искане е прието. Останете на подслушване, моля.
Във въздуха, „Скот еър“ 50 — 4:25 следобед, източно време
Воят на друга електронна аларма от товарния отсек стигна до пилотската кабина в мига, в който получаваха новото разрешение за курс към военновъздушния център в Пакс ривър. Док пое управлението, а Джери го дублираше от мястото си, докато Линда се отправи към товарния отсек, последвана от Скот и Вивиан. Този път воят на сирената бе по-силен с много децибели и с по-различен тембър.
Линда заобиколи към задната част на контейнера и се наведе, за да прочете съобщението на екрана, а Скот я последва и едва не изгуби равновесие, когато 727 подскочи в турбуленцията.
Тя докосна екрана и воят на сирената спря мигновено.
— Съобщението се променя — рече тя.
Скот приближи още, за да го прочете:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: това оръжие е вече задействано.
Всички предпазни устройства срещу обезвреждането му са активирани. Само един човек — мисис Вивиан Хенри — може да обезвреди това оръжие, ако го направи лично в следващите петнайсет минути. Ако не бъде обезвредено в следващите петнайсет минути, започва броенето до взрива.
Появиха се числата 15:00:00 и започна броенето.
Скот даде знак на Вивиан и тя се приближи да прочете съобщението — което се промени още веднъж.
Присъствието на Вивиан Хенри е установено.
Тя подскочи назад.
— Как? Откъде знае, че съм тук? — Тонът й бе разтревожен, почти възмутен.
Линда Макой приближи и я улови за ръката, за да я успокои.
— Той би могъл… то би могло… само да гадае.
Нисък мъжки глас избуча внезапно в товарния отсек и Вивиан изведнъж се почувства в капан и обречена.
Вивиан, както се вижда на екрана, мога да засека присъствието ти. Любопитна ли си да узнаеш как?
Вивиан ахна силно, закри уста с лявата си ръка, а очите й се разшириха от страх.
Линда погледна Скот, който не сваляше поглед от контейнера.
— Предполагам, че там има голям говорител — рече той. — Това е или магнетофонен запис, или компютърно синтезиран глас.
Линда се обърна към Вивиан.
— Това гласът на съпруга ти ли беше?
Тя кимна задъхана, а гласът отново ги сепна, изпълнен със сарказъм и екзалтация. Ако бе компютърен синтезатор, заключи Линда, то той бе много усъвършенстван.
Пристъпи напред, Вивиан, скъпа, ела до екрана. Ако хората, събрани там, искат да обезвредят това оръжие, а аз съм сигурен, че искат, единственото нещо, което трябва да направиш, е да въведеш няколко числа. Това е проста работа. Дори и една безмозъчна идиотка като теб може да го стори.