Вивиан стоеше като вкаменена на мястото си.
Компютърният глас продължи отново, с още по-гневен тон:
ПРИСТЪПИ НАПРЕД, ВИВИАН! Знам, че си ти. Модифицирах пейсмейкъра, който лекарят ти имплантира през 1991-а година. Сега той има специален транспондер, тъй че винаги мога да те засека по електронен път. Знам, че си там и ще разбера, ако се опиташ да се измъкнеш. А ако това стане, ще взривя устройството мигновено.
— Това е дигитализиран глас, Вивиан! — обади се Скот.
Вивиан изглеждаше като парализирана, притиснала длан към устата си.
— Това не е той, Вивиан — опита се да я измъкне от вцепенението Линда, — това е нещо, което е програмирано от съпруга ти.
Възрастната жена бавно се отдръпна от Линда, изпъна рамене и после все тъй бавно приближи към екрана. Когато бе вече на трийсетина сантиметра от него, гласът се включи отново:
Вивиан Хенри, ти си последната възможност, която всеки компютър, всяка база данни, всяка телефонна и комуникационна централа и всички останали електронни вериги в радиус от две хиляди мили имат, за да останат действащи. Ако провалиш всичко това, ти ще обречеш Вашингтон, Пентагона, Националното летище, Арлингтън и икономиката на Съединените щати на разруха. Ала за да се обезвреди това устройство, просто протегни ръка, положи я върху клавиатурата под екрана и вкарай стария петцифрен PIN код на нашата обща банкова сметка.
Вивиан бавно протегна ръката си, а добре познатият номер бясно препускаше из мислите й. Стомахът й се сви от страх, ръцете й трепереха, но тя намери сили да набере всяко число.
Линда Макой бе замръзнала на няколко крачки зад нея и трескаво се питаше какво ли се опитваше да постигне Роджърс Хенри. Ако заплахата бе истинска и ако той бе готов да позволи устройството да се обезвреди, тогава защо бе тази игра? Защо ще кара бившата си съпруга да си спомня стария PIN код, под заплаха грешката й да задейства ядрен взрив?
Защо, наистина… освен ако не си играеше с нея.
— Вивиан! — изкрещя Линда и пристъпи напред. — Спри!
— Какво?
Когато се обърна към Линда, последната цифра вече бе набрана.
— Той те провокира да направиш грешка!
В товарния отсек се изви пронизителен електронен вой, последван от нов, по-тих бибипкащ звук, след което саркастичният, дигитализиран глас на Роджърс Хенри се чу отново:
Ти набра погрешен PIN код, Вивиан, тъй че броенето до експлозията започва. За всичко това вината е твоя, Вивиан.
Вивиан се завъртя към устройството, смазана от избликналия у нея гняв. Отново го бе сторил! Дори и от гроба, той я бе изнудил да се чувства виновна за всичко, независимо колко плитко скроен бе заговорът. Усети как в гърлото й се заражда вик, след което се втурна към контейнера и го заблъска с юмруци.
— Не! Не! Не! Не! Не! Не!
Линда Макой сложи ръка на рамото й.
— Вивиан!
— Едно-шест-пет-пет-две! Правилно го набрах! Правилно го набрах, проклет кучи сине!
Ако не беше ме напуснала, Вивиан, щеше да има по-добър начин това оръжие да бъде представено и по-добър начин да накажем глупците от федералното правителство, които се опитаха да предотвратят създаването му. О, между другото, кажи здравей на „Медуза“. Този модел, доказващ верността на концепцията, е двайсетмегатонно ядрено устройство, специално конструирано от мен. В случай, че някой се съмнява в онова, което се случва, искам да бъда ясен: военните в САЩ съкратиха проекта ми. А сега, благодарение на глупавата ми жена, аз ще изрежа загнилата сърцевина на американската армия и нацията ще може да започне на чисто. Генералите разполагат точно с три часа и трийсет минути от този миг нататък, за да евакуират Вашингтон и зоната с радиус двайсет и пет мили, която това оръжие ще унищожи. Ако веднага бъде постигнато разбирателство, може да бъде спасен животът на повече от един милион души, но очаквам „Медуза“ да убие поне още толкова, повечето от които, по мое убеждение, са безполезни бюрократи. И, разбира се, няма да има начин за защита срещу Вълната на „Медуза“, която ще възникне, нито да се предотврати смъртта на още милиони от радиационно отравяне през следващите няколко месеца. Може би бъдните поколения ще ти благодарят, Вивиан, за това че тъй глупаво събуди „Медуза“. В крайна сметка Пентагонът и целият Вашингтон са надживели безполезността си. Приеми това като най-ефикасния метод да се намали раздутия щат на федералното правителство.