Скот и Линда застанаха от двете страни на Вивиан, хванаха я за ръце и я отдръпнаха назад от превъплъщението на Роджърс Хенри, преди гласът отново да заговори:
Засичам, че си се отместила малко назад, Вивиан. Ако се отдалечиш на повече от пет метра, ще последва мигновена експлозия. И ти ще отнесеш със себе си милиони невинни човешки същества, които инак биха могли да бъдат спасени. Ти ще останеш тук и ще умреш след по-малко от три часа и трийсет минути. А можеш и да умреш веднага, като се отдалечиш и убиеш много повече хора. Изборът е твой, Вивиан.
— Нека седна тук. Ще остана тук — прошепна Вивиан и се свлече на пода.
Скот я погледна объркан.
— Ти каза, че било само модел! Имитация! Нали все още е така, а?
Вивиан поклати глава.
Линда коленичи до нея и усети студа, който излъчваше подът.
— Ще потърся одеяла, Вивиан, ако настояваш да останеш тук.
— Нямам друг избор — рече тя. — Той е помислил за всичко. Отново печели. Винаги е казвал, че няма да мога да се отърва от него. Казваше, че ще ме убие. И ето че сега ще го стори.
— Това за пейсмейкъра, вярно ли е, Вивиан? — попита Линда.
Тя кимна.
— Имам пейсмейкър. Датата е вярна. Предавателят, монтиран в него, би обяснил маса неща.
Скот също коленичи до нея.
— Вивиан, той вече допусна една грешка. Каза, че контейнерът ще експлодира, ако напусне Пентагона. Ние се намираме на повече от осем мили от Пентагона и се движим непрестанно. Навярно това наистина е само модел.
Тя гледаше с празен поглед устройството, ала клатеше бавно, но решително глава.
— Боя се, че съм се самозалъгвала. Дадох ви напразни надежди.
Линда и Скот се спогледаха.
— Какво искаш да кажеш? — успя да изрече Скот.
Тя погледна младия командир.
— Бях омъжена за Роджърс Хенри двайсет и пет години. Той обичаше да се гаври. Но през цялото време не знам за случай, в който да е блъфирал.
Девета глава
Национално летище, Вашингтон — 4:30 следобед, източно време
Пийт Кук излезе от офиса на летище Вашингтон — подход, точно когато „Скот еър“ 50 се подготвяше да напусне зоната за изчакване и да се насочи към военновъздушната база на флота в Пакс ривър. Въпросът бе много сериозен и той трябваше да бъде там, когато самолетът кацне. Но как? Нуждаеше се от усамотение и от телефон, за да разбере, реши той, а най-добре щеше да му свърши работа клубното помещение на някоя авиолиния.
Пийт приготви служебната си карта и се насочи към клуб „Американ адмирал“, без да изважда мушнатата в ухото му слушалка на радиоскенера, настроен на честотата на флайтфона.
Ако реши да използва клетъчен телефон, направо съм загубен! — помисли си той.
Необходими му бяха само няколко минути по пряката линия до „Уолстрийт джърнъл“, за да мобилизира екип от двама сътрудници за проучването, секретарката си и още един репортер и да проведе с тях симултанна телефонна конференция. Съвсем друг въпрос бе да се избави от впечатлението си, че се бе поддал на параноя.
— Някой кръжи над окръг Колумбия със задействана атомна бомба? Но по електронните медии няма нищо, Пийт. Какъв е източникът ти?
— Съществуват неща, за които електронните медии не съобщават, Хилъри. Моите източници са действителните телефонни разговори между ФБР и екипажа на самолета. Следя ги. Всичките.
Пийт чуваше шума от разговорите в стаята в Ню Йорк.
— Окей, слушайте всички — започна той. — Това може да се окаже и блъф, но може да бъде и най-невероятният уводен материал, на който някога съм попадал! Трябва ми тилова подкрепа и то веднага. Необходимо е да научите всичко за физик на име Роджърс Хенри. Починал е преди две години в Маями, Флорида, не знам нищо повече за него. Жена му се казва Вивиан Хенри. Освен това ми трябва информация и за д-р Линда Макой, не се сещам коя е, но името й ми звучи познато.
Той съобщи и останалите имена на хората от екипажа и в този миг честотите на флайтфона отново оживяха.
— Трябва да прекъсвам. От самолета отново се обаждат. Когато научите нещо, звъннете ми на клетъчния телефон.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 4:40 следобед, източно време
Тони ди Стефано грабна слушалката. Веднага разпозна гласа.
— Командир Макей? Какво има?