— Да, Скот, ние ще ги подготвим. Вие просто трябва да стигнете дотам.
Тони почувства колебанието в гласа на командира.
— Тони, чувал ли си някога за Вълната на „Медуза“?
— За кое?
— Мисис Хенри, жена му, ни каза, че работел върху нещо, наричано Вълната на „Медуза“ или Ефекта на „Медуза“. Става дума за невероятно по сила електромагнитно излъчване. А устройството твърди, че е точно това оръжие.
— Ще го проверим, Скот. Не мога да измисля нищо по-лошо от двайсетмегатонна бомба, която кръжи над Белия дом. Можеш ли да задържиш тази линия отворена?
— Ако платиш сметката — засмя се летецът по телефона. — Да, ще я държим отворена. Ще предам слушалката на Джери, бордовия инженер, веднага щом приеме прогнозата за Пакс ривър. Вятърът там преди минути бе стигнал до седемдесет мили в час на поривите.
— Но все още можете да кацнете там, нали?
— Ако страничният вятър не се засили — да, мисля, че ще можем. Но… ще бъде доста спортно кацане.
— В какъв смисъл „спортно“, Скот?
— Добре де, рисковано.
— Колко рисковано?
Колебанието на „Скот еър“ 50 можеше едва ли не да се напипа с ръка.
— Ами… ако страничният вятър е прекалено силен… Искам да кажа, че дори един Боинг 727 си има своите граници.
Военновъздушна база на ВМС „Патюксънт ривър“ — 4:45 следобед, източно време
На командира на Военновъздушна база на ВМС „Патюксънт ривър“ бе съобщено, че плановете отново са променени. И без това му бе дошло до гуша, докато подготви хората си за най-тежкия в историята ураган, ами сега и ФБР му пращаше цивилен аероплан, на чийто борд може би се намираше ядрен материал. И то само защото експертите на ЦРУ, които заседаваха на конференцията си, се намираха в неговата база! Нямаше никакви указания от командването на флота, а само от ФБР, което дори не си направи труда да поиска съгласието му.
Ала все пак, за да запази добрия тон между институциите, той им помогна.
Нежеланата новина, че на борда на самолета може да се намира нещо повече от откраднат плутоний, блесна на екрана, докато си стоеше зад писалището и се мръщеше на тъмните облаци и силния вятър, които вече метяха базата му. На вратата се появи офицерът за свръзка с папка в ръце и с изражение на пълно недоумение.
— Сега пък какво има?
— Сър, ФБР твърдят, че не са сигурни, но е възможно на борда на онзи самолет да има истинско ядрено оръжие.
— Какво?! — Думата кънтя по стените на канцеларията му поне две секунди, докато той се опитваше да схване същината. — Мили боже! Да не би да е някоя открадната от ракета ядрена бойна глава?
Свръзката поклати глава.
— Не, сър. Както изглежда е индивидуална изработка. И може да е заредена.
— Така-а-а! — изръмжа командирът. — Има ли някакви директиви по въпроса от Пентагона?
— Съвсем не, сър.
— Тогава значи аз решавам?
— Тъй вярно, сър.
— Обади се на онзи агент от ФБР, с когото си разговарял. Кажи му, че отказваме разрешение за достъп и че ще приземят самолета си тук само през трупа ми! Тук, в Пакс ривър, не се занимаваме със задействани ядрени бомби!
Офицерът се ухили и кимна енергично:
— Слушам, сър!
Национално летище, Вашингтон — клуб „Американ адмирал“ — 4:45 следобед, източно време
След като предаде подробностите от последния разговор на „Скот еър“ 50 на екипа си в Ню Йорк, Пийт Кук се облакъти на една от масите в клуба пред свързания си с телефонен жак преносим компютър. Трескаво затрака с клавишите за да влезе в Интернет и да пусне запитвания за учен на име Роджърс Хенри, както и за явлението, наричано Ефект на „Медуза“.
Докато чакаше отговорите, позвъня клетъчният му телефон; този път се обаждаше Айра, шефът на проучвателния екип, който бе сформирал в Ню Йорк.
— Пийт, пратих ти по електронната поща огромен файл по въпроса за оръжията ЕМИ и за Проекта „Медуза“. Можеш ли да се включиш и да ги изтеглиш?
— Да, само минутка. Осветли ме набързо.
— Господи, Пийт. Не знам дали си представяш с какво си се сблъскал. Това наистина е нещо кошмарно!
— Е, и защо?
— Ами, имаш ли представа какво би предизвикала двайсетмегатонна експлозия над Вашингтон?
— Бегла.
— Първо, мигновено се превръщаш в история. Както и още няколко милиона души. Други няколко милиона ще агонизират в адски мъки преди да умрат в рамките на година от радиационно заразяване. В Хирошима имаше хиляди жертви с изгаряния, ние ще имаме милиони. Броят на хората, които мигновено и завинаги ще бъдат ослепени, навярно ще достигне и надмине сто хиляди. Целият град ще се превърне в руини, необитаеми за хиляда години напред, а може и повече. Радиоактивното замърсяване вероятно ще бъде разнесено от онзи ураган из всичките южни щати, а което е най-съществено, цялата инфраструктура на управлението ще престане да съществува.