— Работих с Хенри повече от десет години — рече д-р Баркър. — За него, всъщност. Знаете ли, че почина?
— Да, сър. Преди две години, ако не греша.
— Точно така. Рак на панкреаса. От диагнозата до смъртта му минаха по-малко от девет месеца. Защо се интересувате от него?
Пийт затвори очи и взе едно импулсивно решение.
— Докторе, нуждая се от помощта ви, за да проумея нещо, което се случва сега, в този момент, над град Вашингтон. Имам причини да смятам, че преди да умре, Роджърс Хенри е направил действащ модел на оръжието, за чието създаване сте му помагали.
— Какво?!
— Да, сър. Освен това имам достатъчно основания да смятам, че оръжието в момента е задействано, намира се на борда на самолет, който кръжи над Вашингтон, и е на ръба… да се взриви.
Мълчание.
— Сър?
— Казахте, че сте от „Уолстрийт джърнъл“, нали? — попита д-р Баркър.
— Да.
— И името ви е Кук?
— Точно така. Пийт Кук.
— В редакцията знаят от кой телефон се обаждате сега, нали?
— О, да, но…
— Ще ви позвъня след малко.
Връзката прекъсна. Пийт гледаше втренчено телефона и се питаше дали да набере отново номера на физика или да изчака няколко минути.
Разбира се! Той би трябвало да е инструктиран никога да не дава информация на човек, когото не познава. Ще позвъни в Ню Йорк и ще ме провери.
Пийт набра номера на Айра в Ню Йорк и го предупреди да даде номера му в клубното помещение във Вашингтон, веднага щом ученият се обади.
След две минути телефонът позвъни.
— Пийт Кук ли е?
— Да.
— Окей. Пак съм аз, Бил Баркър. Проверих ви и се убедих, че сте онзи, за когото се представяте. Какво ви е известно за Проекта „Медуза“?
— Само наименованието и фактът, че е включвал опит да бъде създаден електромагнитен импулс.
От другата страна на линията се разнесе саркастичен смях.
— Импулс, как ли не! Всяка ядрена ракета за пет долара и десет цента може да създаде ЕМИ. Ние работехме по най-съвършеното оръжие в съвременната война, бомба, която може да парализира която си щете страна, разчитаща на компютрите.
— И успяхте ли? — попита Пийт.
Отсреща последва дълго мълчание. За момент Пийт дори се усъмни, че връзката е прекъсната.
— За дълбоко проучване на историята ли става дума? Мога ли да разчитам, че няма да ме цитирате?
— Ако искате да говорим за миналото, д-р Баркър, имате думата ми, че няма да ви цитирам.
— Мистър Кук, подписал съм обичайната клетва да не говоря и със сигурност не бих искал да влизам в затвора, но честно казано, не знам вече какво от това е и какво не е държавна тайна. Във всеки случай няма да ви кажа как да направите нещо, но ще ви кажа в какво ние наистина вярвахме: че бяхме на прага на невероятен пробив, когато прекратиха работата по проекта ни.
— Защо я прекратиха?
— Защото Джими Картър реши да подхвърли на Съветите едно кокалче. Той не бе сигурен, че сме толкова близо до целта и не искаше да харчи пари, за да се увери в това. За това пък Съветите наистина вярваха, че можем да успеем. Всъщност бяха ужасени от тази перспектива, оказаха огромен натиск върху Картър да ни ликвидира и дребният фъстъкаджия капитулира. А аз продължавам да смятам, че бяхме на косъм от пробива! Бяхме застанали на ръба и треперехме. Още няколко месеца математика, един полеви опит, за да се убедим дали можем да създадем лек вторичен ефект, и мисля, че щяхме да докажем теорията.
— Възможно ли е Роджърс Хенри да е довършил сам работата?
Отговорът долетя без миг колебание.
— Ако теорията е била вярна — да. Когато ни изхвърлиха, прибраха цялата документация, но съм сигурен, че Роджърс си е пазел копия от всичко. Винаги съм подозирал, че нарушава правилата и си прави лични файлове, та дори и че е носил у дома си екипировка. В крайна сметка „Медуза“ бе неговото отроче. Той притежаваше познанията, ината, просто нямаше как да докаже истинността на теорията без практически изпитания, които можеха да бъдат доста рисковани. Но той е мъртъв от две години. Затова, кажете ми, мистър Кук, какво, по дяволите, имахте предвид като ми казахте, че над Вашингтон кръжал работещ модел, готов да експлодира?
Пийт му разказа накратко за всичко, което бе научил дотогава, включително и за странния факт, че устройство смятало, че се намира в Пентагона. Дочу как ученият премества слушалката в другата си ръка и как въздъхва дълбоко.