— Боже мой! След всичкото това време, бих си помислил, че… но не виждам как… Имам предвид, че човекът е мъртъв от две години!
— Интересно — отвърна Пийт. — Очаквах да кажете, че Хенри не би могъл да се снабди с плутония.
Отсреща се чу къс и остър смях.
— О, повярвайте ми, мистър Кук, Роджърс би могъл като катеричка да натрупа малко по малко достатъчно плутоний. Не забравяйте, че той бе шефът, ръководителят на програмата. Би могъл да вземе каквото си поиска през това време. Въпросът, на който не мога да дам отговор, е защо би искал да направи истинско оръжие. Искам да кажа: каква евентуално мотивация би могъл да има.
— Това… тъкмо това ви питам. Знаем, че бившата му съпруга е уредила транспортирането на оръжието.
Шокът от другата страна бе почти осезаем.
— Какво? Твърдите, че Вивиан е замесена?
— Точно така.
— Как?
— Тя е на борда на самолета и ако съм разбрал правилно, устройството е настроено да се взриви, ако тя се отдалечи на повече от пет метра от него. Изглежда в плана му се включва и нейното убийство.
— О, господи, това наистина е било сериозно!
— Кое, сър?
Последва нова дълга пауза.
— Намерението му да убие бившата си съпруга. За последен път разговарях с Роджърс преди три години. Той ми зададе няколко въпроса за това откъде бяхме закупили някои части. Спомням си, че си помислих: това е странно искане. Едва не го попитах дали не си прави собствена бомба като хоби, ала той нямаше достатъчно чувство за хумор. Направих обаче грешката да го попитам за Вивиан. Тя бе жена от висока класа, хубавица — една от инженерния персонал в Лос Аламос, там всъщност се запознаха и той се ожени за нея, за мое учудване… Винаги съм бил убеден, че Роджърс я тормози. Винаги съм смятал, че един ден на нея ще й писне и ще го напусне. Както и да е, след като попитах най-небрежно за Вивиан, ми потрябва цял час, докато се отърва от онзи негодник по телефона. Всичкото, което искаше, бе да избълва яростта си колко я ненавиждал за това, че го била напуснала, колко зла била тя, как заговорничела да го съсипе — което си беше направо смешно. Той искаше тя да умре.
— Значи той… той е имал… причина да я нарани, д-р Бейкър?
— Да, в собственото си изкривено съзнание — да. Каза ми направо колко силно желаел да я убие, бавно и мъчително. Каза ми как мечтаел за това. Тогава си мислех, че просто изпуска парата от клапана. Надявах се да е само парата. Искам да кажа, че този човек бе отговорен учен от световна класа. Дори мисълта за това, че би се опитал да взриви Вашингтон, заедно с два или три милиона души, за да ликвидира жена си, е прекалено сюрреалистична!
— Докторе, всичко това ни води до ключовия въпрос: смятате ли, че той е бил способен на такова нещо? Бил ли е в състояние да нападне с ядрено оръжие собствената си страна?
— О, боже!
Отговорът бе изпълнен с отвращение, след което настъпи мълчание. Пийт побърза да го съкрати.
— Искам да кажа, толкова ли бе неуравновесен?
Гласът на д-р Баркър прозвуча бавно, но твърдо:
— Дали би могъл да подготви ядрен капан за жена си и да пренебрегне невероятните поражения на човечеството, които би нанесъл? Не вярвам. Мога да ви кажа, че той бе съвсем наясно какво бе сторил взривът над Хирошима и винаги е заявявал, че е ужасен от касапницата, преживяна от японците, само заради това, че не са се предали по-рано. Хирошима бе мотивацията му да направи оръжие, което би унищожило икономиката на една страна, а не населението й. Но това бе преди програмата ни да бъде спряна, преди той да започне да се държи странно с всички нас…
— Значи ли това, че от един момент нататък все пак е бил в състояние да извърши масово убийство?
— Откъде, по дяволите, някой би могъл да знае това, мистър Кук? Знам, че мразеше Вивиан. Знам, че мразеше Министерството на енергетиката и Министерството на отбраната. Знам, че мразеше президента Картър — всички му викахме Джими Фъстъка15. Ала ако Роджърс наистина е успял да създаде оръжието „Медуза“, той е бил наясно какви невероятни поражения би предизвикала ядрената експлозия, да не говорим какво би сторила „Медуза“ на всички, които имат поне банкова сметка. Той е знаел, че освен дето ще изпари двореца лабиринт на военните, ще опустоши и целия окръг Колумбия… — Гласът на физика утихна. — Споменахте мегатонове… Съзнавате какво би причинила двайсетмегатонна термоядрена бомба, пренасяна със самолет, на хората долу, нали? И знаете, че това е само „запалката“ на оръжието „Медуза“?