— Да, знам.
— Господи! И казвате, че точно сега кръжат над Вашингтон?
— Всъщност, сър, насочиха ги към военновъздушната база на флота „Патюксънт ривър“, на около петдесет мили на юг.
— Това е все още твърде наблизо! Трябва да изведат веднага този самолет далеч, далеч от там!
— И тъй — настоя Пийт, — не можете да бъдете сигурен дали би могъл да стори всичко това?
— Разбрали сте ме погрешно, мистър Кук. Мога да бъда сигурен. Не заради жената, разбира се — уви, тя е само претекстът и първата изкупителна жертва. Но заради проекта. Заради забраната. Заради фикс идеята да довърши Оръжието… Да докаже на чугунените глави, че ще постигне целта на живота си въпреки всичко и всички.
Пийт долови злокобните, смразяващо сериозни нотки в тона на Уилям Баркър.
— Точно това ме плаши до смърт — продължи професорът. — Като си спомням онази неистова ненавист в гласа на Роджърс, трябва да ви кажа, че тогава не разговарях с човек, който бе напълно с всичкия си. Дали Роджърс би могъл да планира нещо подобно? Да. Тъжно е, но отговорът е — да.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон, ОК, — 5:05 следобед, източно време
Краткото отсъствие на един от агентите на ФБР в заседателната зала, изпълнена с телефонни позвънявания и напрегнати гласове, мина незабелязано — точно както младият агент бе и предполагал. Информацията, че „Скот еър“ 50 се насочва към военновъздушната база на флота „Патюксънт ривър“ не му остави никакъв избор, тъй като сестра му и двете му малки племенници живееха в базата. Докато зет му бе далеч, в безопасност в базата Рота, Испания, семейството на капитана трети ранг си седеше безгрижно на пътя на едно задействано термоядрено устройство.
Той трябваше да предприеме нещо.
Агентът затвори вратата на канцеларията и извади клетъчния си телефон, за да набере номера на сестра си в Пакс ривър. Телефонът позвъня четири пъти, преди някой да му се обади.
— Джолийн? Тук е Том. Разполагам само с една секунда. И двете момичета ли са там?
— Защо шепнеш, Том?
— Слушай ме внимателно — рече той. — Трябва да грабнеш момичетата, да се качите в колата и да заминете незабавно.
Тя се възпротиви.
Имаше безброй причини, за да не тръгне. Вятърът вече бе бурен, дъждът — ужасен, трябвало да пазят къщата в базата от пораженията на щорма.
— Джолийн! Чуй ме, за бога! Махайте се оттам! Тръгвайте на север колкото е възможно по-скоро. Поемайте към лятната вила в Ню Джърси, закъдето и да е, но веднага.
Той усещаше как рисковете нарастваха в геометрична прогресия. Говореше по клетъчния телефон. Всеки би могъл да подслуша клетъчен телефон, включително и други отдели на ФБР. Рискът беше съвсем малко по-малък, отколкото ако бе говорил открито.
Беше очевидно, че тя няма да отстъпи безпричинно, а времето течеше. След секунда колебание той обясни какво би могло да се случи.
И протестите й секнаха.
— Господи, Том; онова нещо заредено ли е? Защо никой не ни е казал?
— Не могат да евакуират всички. Джолийн, губим време! Вземай момичетата и тръгвай. И не казвай на никого защо. Просто замини. Веднага! Моля те!
— Окей, окей, вече сме заминали.
— Включи телефона в колата си — рече й той, ала връзката беше вече прекъснала.
Силвър спрингс, Мериленд — 5:10 следобед, източно време
Д-р Уилям Баркър — бившият сътрудник на Роджърс Хенри — изслуша благодарностите на Пийт Кук и остави потресен слушалката. Как би могъл Роджърс да направи сам „Медуза“? И ако наистина бе успял, как би могъл да я използва за такива безумни цели — за масово убийство?
Възрастният човек се огледа, сякаш се боеше, че го следят. Какво трябваше да направи сега? Дали да се обади на властите? Те вече знаеха. Дали да се обади в медиите? Но Пийт Кук бе от медиите, напомни си той. Дали пък не трябваше да се съсредоточи върху това да намери начин да защити компютрите си и дисковите им устройства?
Не искаше да си помисли за взрив близо до окръг Колумбия. Нямаше да има време да се подготви за това, нито да избяга някъде. Не, щом изпращаха бомбата в Пакс ривър и ако тя се взривеше случайно, щеше да оживее, ала разрухата в електрониката щеше да е невероятна. Вълната на „Медуза“ — независимо дали щеше да бъде голяма или малка, щеше да разруши всички електронни устройства, на които той разчиташе.