Выбрать главу

— А писта две? Тя е почти идеално разположена спрямо този вятър.

— Затворена е.

Док бавно се отпусна в дясното кресло, намери опипом колана си, вперил очи в развихрените тъмни облаци пред тях. Погледна радарния екран, който показваше петна от силен дъжд и турбуленция навсякъде между тях и Пакс ривър, на десет мили източно. Самолетът се тресеше така, че беше трудно дори да се разчитат показанията на уредите.

— Скот не знам какво да кажа… — започна Док, и въздишката му се чу дори на фона на трополящия по прозорчетата дъжд. — Трудно ще удържим машината там долу.

Скот кимна.

— С Джери разглеждахме схемите на вятъра. Надхвърляме максимума, но не с много. И знаеш ли, мисля си, че ако насоча самолета откъм подветрената страна на писта три-две към наветрената, вместо да се опитвам да кацам по средата, скоростта ни ще падне толкова, че може би ще успея да спра машината.

— А ако не стане? — попита Док.

— Е, ако не стане, ще заорем в тревата и навярно другата седмица няма да можем да работим.

Док изсумтя и поклати глава. И без това другата седмица щяха да са без работа.

— Ами какво ще стане, ако раздрусаме онова нещо отзад толкова, че да се взриви? Ами ако катастрофираме? Ще гръмне ли?

— Не мисля — отвърна Скот.

— С каква скорост ще кацаме — двеста и двайсет ли?

— Тежим осемдесет и два тона. При нормални трийсет градуса на клапите17, това означава скорост при подхода от сто четирийсет и четири мили в час — намеси се Джери.

Скот хвърли поглед към инженера и му кимна с благодарност.

— Добре, сто и четирийсет минус петдесет мили насрещен вятър, означава сто мили в час. Карал съм детска количка с такава скорост.

— Да, но не и с двама ужасени пътници и цъкаща ядрена бомба на борда — обади се Линда Макой иззад креслото на Скот.

Той се сепна и се обърна да я види. Бе забравил за присъствието й.

Тя не се усмихваше.

— Линда, това е достатъчно ниска скорост, за да спрем без сериозни повреди, дори и да излезем извън пистата, в тревата.

Док се понамести в креслото и прокара нежно пръсти по щурвала.

— Изводът е, че нямаме избор. — Погледна изпитателно Скот. — Готов ли си, командир Макей?

Скот кимна.

— Окей.

Док включи микрофона и съобщи, че „Скот еър“ петдесет е готов за инструментален заход към писта 32, но в същия миг 727 влезе в облак градушка и трополенето на парчетата лед по алуминиевия корпус на боинга направи разговора невъзможен.

Разтърсващ звук, досущ като изстрел от пушка, но засилен няколко десетки пъти, прогърмя в кабината, придружен от невероятно ярка светкавица.

— Гръмотевица! — успя да извика той. — Не е опасна!

— Само дето може да те уплаши до смърт — добави Док.

Градушката спря тъй внезапно, както беше и започнала.

— Завий надясно, Скот. На три мили пред нас има противно буреносно ядро — рече Док.

— Кажи на диспечера да ни даде прехващащ пеленг от южната страна и приблизителен курс.

Док кимна, натисна бутона на микрофона и в следващия миг очите и ушите им се изпълниха от нова светкавица и гръм.

Ей Би Си Нюз — Ню Йорк — 5:10 следобед, източно време

Да погледне в интернетската „чат рум“ с название U-235 му подсказа по телефона един приятел от Колумбийския университет, на четирийсет преки северно от редакцията. На разследващия кореспондент от Ей Би Си му потрябва по-малко от минута, за да извика на екрана си бързо разгръщащата се дискусия:

РОКЕТДОК: Хей, Емс, Проектът „Медуза“ се провали, не помниш ли? „Медуза“ не може да бъде осъществена. Кофти наука.

ЕМС: Може и е била. Или сега става пред очите ни. В този момент прототипът й е задействан — намираме се в голяма опасност! Не се майтапя.

АЗ: Кой е в опасност?

ЕМС: Със сигурност — всички в близост до Вашингтон, но и всички ние по източното крайбрежие. И ако тя сработи както бе проектирана — цяла Северна Америка. Аз съм в Бостън, но въпреки това ще ми изпържи чиповете тук.

АЗ: Глупости! Чии са тези твърдения?

ЕМС: Мой. Устройството е на борда на товарен самолет, който кръжи над окръг Колумбия. Активирано е и е нагласено да се взриви след няколко часа. Правителството се опитва да запази това в тайна, но ако експлодира, тази форма на комуникация ще изчезне, както и около пет милиона души.

вернуться

17

Подвижните части на крилете и опашните хоризонтални плоскости — елерони, задкрилки, предкрилки и пр. — Б.пр.