РОКЕТДОК: Окей, приемам, че е така. Но защо е тази цялата истерия?
АЗ: Сега ще ти каже, че то ще унищожи компютърните ти чипове.
ЕМС: Онова, което ще направи, освен първоначалния взрив е, че ще унищожи компютърните чипове и ще промени основните операционни кодове в цяла Америка. Особено на ROM-паметта.
РОКЕТДОК: Хей, Емс, как стана така, че ти си единственият, който знае за всичко това?
ЕМС: Току-що разговарях с един от учените от Сандия, участвали в проекта. Приятел ми е. Аз замият случайно бях от тази група. Бях там, правих това, видях това, получих си фирмената тениска. Доволен ли си сега? Между другото, получи ли съобщението, че нещото, което задейства явлението, е термоядрен взрив? Тук става дума за картини от Армагедон! Не мога да разбера защо не насочат този самолет някъде далеч в морето?!
АЗ: Значи не се шегуваш?
ЕМС: Ужасно сериозен съм.
АЗ: Аз съм в Балтимор. И веднага изчезвам оттук.
Кореспондентът се наведе над клавиатурата и изтрака залп от клавиши, за да влезе в дискусията с обичайния си псевдоним.
РИСЪРЧ-R-US: Извинете, господа, но ви моля: може ли някой да обясни „Вълната на Медуза“ и „Проекта Медуза“?
Почти минута екранът остана непроменен. Мярна му се мисълта, че бе възможно тримата участници в разговора да се бяха скрили, за да не допуснат непознат, ала най-накрая на екрана се появиха няколко реда.
ЕМС: Не те познавам, „РИСЪРЧ“, но остави телефонния си номер и ще ти се обадя.
Кореспондентът набра номера на телефонната централа на телевизионната мрежа плюс вътрешния си номер, след което седна да чака. Съзнанието му бе заето с подробностите от едно проучване, което бе правил за националните лаборатории в Лос Аламос и Сандия, и за онова, което се вършеше там. Все още се надяваше да му позвънят по телефона, когато изведнъж му светна какво бе направил.
— По дяволите!
Кореспондентът запрати молива си срещу отсрещната стена на кабинета. Автоматичната телефонна централа щеше да каже на човека, когато позвъни, че се е свързал с телевизионната мрежа Ей Би Си. Несъмнено той щеше да затвори без да избере вътрешния номер. Сигурно не гореше от желание да разговаря с медиите.
Обърна се към компютъра, за да направи директно колективно обаждане, но в същия момент телефонът звънна.
Той грабна слушалката.
— Значи Ей Би Си се интересува от Проекта „Медуза“? Мисля, че беше крайно време.
Единадесета глава
На борда на „Скот еър“ 50 — 5:15 следобед, източно време
Светкавиците следваха вече почти без паузи и осветяваха подгизналата земя долу с призрачни, резки просветвания, които разкриваха загадъчния пейзаж от тъмни гори, прорязани от тесни пътища, по които едва-едва пълзяха на север дълги редици от автомобилни фарове.
Д-р Линда Макой заби нокти в подлакътниците на своето наблюдателско място, когато 727 се наклони и премина през поредната тясна ивица на силна турбуленция. При всеки подобен сблъсък виждаше как двамата пилоти се борят да задържат самолета в хоризонтално положение; стомахът й се бунтуваше, виеше й се свят.
Линда видя как Скот с дясната си ръка бутна трите ръчки на газта до максимума, след като „дъното“ под тях изчезна и пак пропаднаха. Изглеждаше невероятно спокоен, ала въпреки това можеше да усети напрежението в гласа му, когато заговореше. Той очевидно бе изплашен и се опитваше с все сили да не му проличи.
Ако той е изплашен — заключи тя, — значи наистина е страшно!
Гласът на диспечера, който им даде разрешение да започнат заход по уреди към Пакс ривър й прозвуча като музика, особено след като минути преди това им бяха казали, че базата била затворена.
Само още малко! — опита се да се успокои тя, а кабината се разлюля и се наклони силно, по гърба й пробягаха тръпки, а устата й се изпълни с горчива слюнка.
Никога не бе преживявала нещо подобно, дори когато летеше със съвсем несигурни самолетчета по най-отдалечените краища на света. Не можеше да сдържи ужаса, който я обземаше. В този миг едно внезапно издигане я залепи за седалката, 727 се блъсна в масивен възходящ поток, след което влезе също тъй неочаквано в отвратително пикиране. Почуди се колко ли още можеше да понесе остарелият самолет.