Нека бъдем наясно, момиче — рече си тя, — може и да не успееш да излезеш жива от всичко това!
Мислите й полетяха към дома й в Колорадо. Досега трябваше да е пристигнала там. Помисли си за котката си. За родителите си. Помисли и за Криста Маколиф18 при онзи трагичен полет на „Чалънджър“ и се запита дали и тя бе изпитала същата паника, когато совалката се бе взривила.
Гласът на Скот Макей я извади от унеса й като електрически шок.
— Клапи на петнайсет! — изстреля той внезапно към Док и гласът му почти се изгуби в краткия пореден сблъсък с градушката.
— Клапи на петнайсет — повтори мигновено Док, лявата му ръка бе положена върху лоста за управление на клапите, който вече бе на зададеното си място. — Включена противообледеняваща система на двигателите. Локализаторът ти е включен и е идентифициран, Скот.
— Той нали ни нареди да слезем до хиляда метра? — попита Скот.
Док кимна:
— Точно така. Хиляда.
— Клапи на двайсет и пет, колесниците — спуснати, проверка по списъка преди кацане.
Тя видя как ръката на Док дръпна лоста на колесниците в положение „спуснати“ и веднага чу свистенето на нахлуващия с голяма скорост въздух някъде на метър под краката им, след като бе спуснат носовият колесник.
И основният колесник, на около двайсет и пет метра зад тях, също щеше да се спусне.
Погледът на Линда се стрелна от Док към Скот до Джери и обратно. Бяха спокойни. И тя трябваше да бъде спокойна. Но как можеше човек да бъде спокоен при това силно тресене и подмятане на самолета? Едва успяваха да го овладеят — и само мисълта за това увеличи ужаса й до нови величини.
Гласът на диспечера по подхода изпращя от говорителя над главите им:
— „Скот еър“ петдесет, поддържайте този курс, имате разрешение за заход към писта 32, снижете се на осемстотин метра, до курса за захода и се обадете веднага на кулата.
— „Скот еър“ петдесет, имам разрешение за заход, осемстотин метра, докато застана на курс — повтори Док. — Заходът — разрешен, Скот.
— Разбрано. Въведи ми сега курса за заход. Той е три-нула-нула. Ще запазя с трийсет мили по-висока скорост заради евентуално завъртане на вятъра.
— Бих препоръчал малко по-висока скорост, например с четирийсет мили — рече Док.
Скот хвърли бърз поглед на втория си пилот, а после през рамо — и на Джери. Макар да не можеше да откъсне поглед от предните прозорци, Линда някак усети, че Джери кимна.
— Окей, скорост с четирийсет по-висока — съгласи се Скот и се пресегна да нагласи малката бяла индикаторна стрелка на скоростомера.
Док завъртя отново копчето на радиостанцията, за да установи връзка с контролната кула и гласът на диспечера долетя съвсем слаб от говорителя, тъй като в ушите им изпращя статично електричество, причинено от поредната порция светкавици.
— … разрешено кацане, вятърът е… а-а-а… три-пет-пет при скорост петдесет и пет до шейсет, на поривите над двайсет мили отгоре. Пистата е отворена за вас, „Скот еър“, но кацането е по ваша преценка.
— Разбрано, кула Патюксънт — отговори Док и веднага сведе глава да погледне показанията на уредите, след което гласът му отново се извиси, за да надвика оглушителния шум на силния дъжд. — Окей, Скот, сега сме на петстотин метра височина, на пет мили от летището. Това е последното определение преди кацане. Разрешено ни е да се снижим до сто и трийсет метра.
Гласът на Джери Крисчън долетя от мястото на бордовия инженер.
— Навигационната радиостанция приема добре и стабилно, пистата се вижда на около десет градуса вляво.
— Това е дяволски силен страничен вятър! — рече Скот, ала думите излязоха като сподавено грачене; ръцете му върху щурвала бяха в непрекъснато движение, за да успее да задържи самолета в режим на плавно спускане и по курса към пистата, зададен автоматично от радионавигационната система.
— Отнася ни странично на трийсет градуса спрямо пистата!
— Скот, бъди готов за повторен заход. Не насилвай машината! Разполагаме с достатъчно гориво!
Линда се чувстваше като парцалена кукла, подхвърляна в перална машина. Тя усети напрежението в гласа на Док, който започна да изрежда различни параметри — говореше безспир.
18
Учителка, член на екипажа на катастрофиралата при излитането си совалка „Чалънджър“. — Б.пр.