- За мен няма никаква морална разлика между двете: не екзекутираш някого без съответната процедура. Който и да е той. Но Линкълн е прав, съдебните заседатели трябва да се имат предвид - каза Лоръл.
- И така, капитане - обърна се Майърс към Райм, - ако този случай ще набира сила, имаме нужда от някой като вас, здраво стъпил на земята.
Като се имаше предвид основното средство за придвижване на криминалиста, изразът не беше уместен.
На Райм му се искаше веднага да се съгласи. Случаят беше интригуващ и предизвикателен, откъдето и да го погледнеш. Но забеляза, че Сакс гледа надолу и почесва главата си с пръст. Той се зачуди какво я притеснява.
- Не погнахте ЦРУ за Ал-Аулаки - каза тя на прокурора.
Ануар ал-Аулаки, гражданин на САЩ. беше радикален мюсюлмански имам и застъпник за джихад, както и основен играч на „ Ал-Кайда" в Йемен. Емигрант като Морено, той бе наричан „Бен Ладен на Интернет пространството“ и въодушевено насърчаваше нападения срещу американците чрез своите блогове. Измежду тях бяха стрелецът на Форт Худ и самолетният атентатор с бомба в бельото, и двамата през 2009 година, както и атентаторът от Таймс Скуеър през 2010 година.
Ал-Аулаки и още един американски гражданин, неговият онлайн редактор, бяха убити при нападение с безпилотен самолет, ръководено от ЦРУ.
Лоръл изглеждаше объркана:
- Как да се захвана с този случай? Аз съм прокурор в Ню Йорк. Убийството на Ал-Аулаки няма връзка с щата. Но ако ме питате дали си избирам дела, които мога да спечеля, детектив Сакс, отговорът е да. Обвинението към Мецгър за убийството на известен и опасен терорист вероятно няма да има успех. Нито дело за убийството на човек, който не е гражданин на САЩ. Но убийството на Морено е нещо, което мога да представя пред съдебните заседатели. Щом осъдя Мецгър и снайпериста му, ще мога да се захвана с други случаи, които са по-зловещи. - Тя направи пауза. - Или може би правителството ще преоцени политиката си и ще се придържа към конституцията... И ще престане да урежда убийства.
Сакс погледна към Райм и каза на Лоръл и Майърс:
- Не съм сигурна. Нещо не е както трябва.
- Не е както трябва? - попита Лоръл, очевидно объркана.
- Не знам, не съм сигурна, че това е работа за нас - рече Сакс.
- За вас с Линкълн ли? - попита Лоръл.
- За когото и да е от нас. Въпросът е политически, а не криминален. Добре е, че искате да спрете НРОС да убива хора. Но не е ли това работа на Конгреса, а не на полицията?
Лоръл тайно хвърли поглед към Райм. Сакс несъмнено имаше право - а на него дори не му беше хрумнало. Когато ставаше дума за закона, той слабо се интересуваше от това кое е правилно и кое е грешно. Достатьчно му беше, че Олбъни, Вашингтон или Градският съвет са формулирали подходящо обвинение. Оттук нататък работата му беше проста: да събере доказателства срещу обвиняемия.
Все едно да играеш шах. Имаше ли значение, че създателите на тази мистериозна игра са решили кралицата да е всемогъща, а конят да се движи под формата на “Г“? Не. Обаче щом са установени, трябва да играеш по правилата.
Той не обърна внимание на Лоръл и продължи да гледа Сакс.
Стойката на заместник-прокурора се промени леко. Първо Райм си помисли, че позата ѝ е отбранителна, но после осъзна, че не е така. Беше заела адвокатска поза. Все едно се бе изправила в съдебната зала и беше застанала пред съдебните заседатели, които все още не са убедени във вината на заподозрения.
- Амелия, мисля, че справедливостта е в детайлите - започна тя. - В малките неща. Не водя дела за изнасилване, защото обществото става по-нестабилно, когато се упражнява сексуално насилие върху жени. Водя дела за изнасилване, защото един човек е нарушил забраните в Наказателния кодекс на Ню Йорк, параграф сто и трийсет точка трийсет и пет. Това правя аз, това правим всички. - След пауза продължи: - Моля ви, Амелия. Следя работата ви. Искам да участвате.
Амбиция или идеология, чудеше се Райм, докато гледаше Нанс Лоръл, твърдата ѝ лакирана коса, късичките пръсти и ноктите без лак, малките ѝ стъпала с удобни обувки, които старателно беше намазала с боя, както лицето си - с фон дьо тен. Не можеше да каже със сигурност, но беше забелязал едно: вледени го липсата на страст в черните ѝ очи. Линкълн Райм не се вледеняваше лесно.
В тишината, която последва, погледът на Сакс срещна този на Райм. Очевидно тя усещаше колко силно той иска случая. Това беше решаващият фактор. Кимна.
- С вас съм - каза Амелия.
- И аз. - Райм гледаше не към Майърс или Лоръл, а към Сакс. Изражението му казваше „благодаря“.