- Въпреки че никой не ме попита - измърмори Селито, - и аз с удоволствие ще прецакам кариерата си, за да спипам висш федерален служител.
- Предполагам, че дискретността е приоритет - каза Райм.
- Не трябва да вдигаме шум - отвърна Лоръл. - Иначе доказателствата ще започнат да изчезват. Но засега да не се тревожим. В службата сме направили всичко да запазим случая в тайна. Силно се съмнявам НРОС да знае нещо за разследването.
6.
Докато караше взетата под наем кола към кей на югозападния бряг на остров Ню Провидънс близо до огромния парк „Клифтън Херитидж“, телефонът на Джейкъб Суон завибрира, което означаваше, че е получил текстово съобщение. Последни данни относно полицейското разследване в Ню Йорк на смъртта на Робърт Морено и обвиненията в заговор. През следващите няколко часа щеше да получава информация, включително и имената на участващите в разследването.
Движеха се бързо, много по-бързо, отколкото очакваше.
От багажника на колата, където злочестата проститутка Анет Бодел беше свита, се чу потропване. Беше тихо и наоколо нямаше кой да го чуе, нямаше улични метачи или други хора, събрали се край пътя, които често се срещат на Бахамите: пият бира, шегуват се, клюкарстват и се оплакват от жени и шефове.
Нямаше никакви кораби и лодки в тюркоазената вода.
Карибите са толкова противоречиви, помисли си Суон, докато се оглеждаше наоколо: лъскаво място за забавление на туристите, вехта платформа за живота на местните. Фокусът беше върху опорната точка, където долари и евро се срещаха с услуги и забавление, а останалата част от страната до голяма степен беше изтощена. Като това горещо, буренясало, покрито с боклуци песъчливо място близо до плажа.
Суон излезе и свали ръкавиците. По дяволите, беше горещо. Беше тук миналата седмица. След като един труден, но точен изстрел беше разкъсал сърцето на предателя господин Робърт Морено, беше дошъл тук, за да зарови някои дрехи и други доказателства. Имаше намерение да ги остави заровени завинаги, но след като получи странната и тревожна новина, че прокурори в Ню Йорк разследват смъртта на Морено, реши да ги изрови и да се отърве от тях.
Но първо имаше друго задължение... Друга задача.
Суон отиде до багажника, отвори го и погледна потната, разплакана от болка Анет.
Опитваше се да диша.
После отиде до задната седалка, отвори куфара си и извади едно от съкровищата си - любимия си нож за филетиране на „Кай Шун Премиър“. Беше дълъг около двайсет и три сантиметра и имаше характерния за „Кай Шун“ кован “цучиме“ горен слой, направен от майстори в японския град Секи. Острието беше от първокачествена неръждаема стомана с трийсет и два слоя. Дръжката му беше орехова. Ножът струваше двеста и петдесет долара. Суон притежаваше ножове с различна форма и размер от същия производител, предназначени за различни готварски техники, но този му беше любим. Обичаше го, както малко дете обича играчка. Използваше го, за да филетира риба, да реже прозрачни парчета телешко за карпачо и да мотивира хората.
Суон пътуваше с този и другите ножове, прибрани в протрит калъф за ножове „Месермайстер“, както и с две оръфани готварски книги - едната на Джеймс Биърд, а другата на френския главен готвач Мишел Жерар, познавач на кулинарните тънкости. Ако се намират в чекиран багаж заедно с готварска книга, митническите служители почти не обръщаха внимание на комплект професионални ножове, колкото и смъртоносни да са. Освен това, когато работеше далеч от къщи, ножовете бяха полезни: Джейкъб Суон често предпочиташе да готви, вместо да обикаля по баровете или да ходи сам на кино. Отделяше козето месо от костта като миналата седмица например и го режеше на кубчета за яхнията.
Малкият ми касапин, малкият ми скъп касапин...
Чу друг шум, тупване. Анет започваше да рита.
Суон се върна при багажника и я измъкна от там за косата.
- Ъх, ъх, ъх...
Вероятно това беше нейната версия на „не, не, не“.
Намери вдлъбнатина в пясъка, оградена от тръстика и увенчана със смачкани кутии и бутилки от бира, използвани кондоми и гниещи фасове. Обърна я по гръб и седна на гърдите ѝ.
Огледа се. Нямаше никого. Виковете щяха да бъдат много по-глухи след удара по гърлото, но нямаше да бъдат тихи.
- Сега ще ти задам няколко въпроса и ще трябва да ми отговориш. Трябват ми отговори, и то бързо. Можеш ли да говориш?
- Ъхъ.
- Кажи „да“.
- Дддаааа.
- Добре. - Той извади носна кърпа от джоба си, стисна носа й с другата си ръка и когато тя отвори уста, сграбчи езика й с кърпата и издърпа върха на два сантиметра от устните й. Тя за- тръска глава яростно, докато не разбра, че това е по-болезнено от хватката му.