Успокои се.
Джейкъб Суон изнесе ножа напред, възхищавайки се на острието и дръжката. Готварските принадлежности често са сред най-стилно направените предмети. Слънчевата светлина се отрази в горната половина на острието и проблясна по вдлъбнатините като по вълни. Суон внимателно погали върха на езика ѝ с острието и той стана тьмнорозов, но не прокърви.
Чу се някакъв звук. Може би „моля те“.
Малък касапин...
Той си спомни как преди няколко седмици приготвяше патешки гърди със същия нож, правеше три плитки разреза, за да се стича мазнината върху грила. Наклони се напред.
- Сега ме слушай внимателно - прошепна той. Устата му беше близо до ухото ѝ и той усети горещата кожа, долепена до бузата си.
Точно както миналата седмица.
Е, не съвсем.
7.
След като беше предал щафетата на Райм и екипа, капитан Бил Майърс си беше тръгнал заедно с дразнещия си изказ.
Разследването на заговора срещу Морено беше до някаква степен величаво, но в крайна сметка беше просто един от хилядите случаи на углавно престъпление в Ню Йорк, така че и други неща вълнуваха капитана и мистериозния му отдел от Специалните служби.
Райм предполагаше, че капитанът иска и да се дистанцира. Майърс беше подкрепил областния прокурор - един капитан трябва да го направи, защото полицията и прокуратурата са неразривно свързани, но вече беше време Майърс да се отправи към тайно място. Райм си мислеше за политическата му амбиция, която беше надушил по-рано, и ако беше прав, висшият чиновник щеше да се оттегли и да наблюдава как се развива случаят. После щеше да се върне под светлината на прожекторите, точно навреме, за да привлече вниманието на медиите. Или щеше напълно да изчезне, ако случаят се превърне в пиар кошмар.
Беше много вероятно да се случи точно това.
Райм нямаше нищо против. Всъщност беше доволен, че Майърс си тръгна. Не се разбираше добре с други готвачи в кухнята.
Лон Селито, разбира се, остана. На практика той беше главният следовател и сега седеше в скърцащ плетен стол и размишляваше върху една кифличка на подноса за закуска, въпреки че вече беше излапал половин сладкиш. После потупа два пъти корема си, сякаш се надяваше да е отслабнал достатъчно по време на последната диетична прищявка, че да си заслужи сладкиша. Очевидно не беше.
- Какво знаеш за ръководителя на НРОС? - попита Селито Лоръл. - За Мецгър?
Тя отново заговори:
- Четирийсет и три годишен. Разведен. Бившата му съпруга е адвокат с частна практика на Уолстрийт. Завършил е в корпуса за обучение на запасни офицери в Харвард. После влязъл в армията в Ирак като лейтенант и излязъл капитан. Говорело се, че ще продължи нагоре, но плановете се объркали. Има проблеми, за които ще ви разкажа по-късно. Уволнил се, след това завършил право, както и магистратура по обществена политика в Йейл. Отишъл в държавния департамент, а преди пет години започнал работа в НРОС като оперативен директор. Когато тогавашният ръководител на НРОС се пенсионирал миналата година, Мецгър получил поста, въпреки че бил един от най-младите в ръководството. Говори се, че нищо не би го спряло да поеме властта.
- Ами деца? - попита Сакс.
- Какво? - отвърна Лоръл.
- Мецгър има ли деца?
- О, да не мислиш, че някой го е притискал и е използвал децата, за да го накара да се заеме с неподходяща задача?
- Не - отговори Сакс. - Просто се чудех дали има деца.
Лоръл примигна и погледна бележките си:
- Син и дъщеря. В прогимназията. Отнето му било попечителството за една година. Вече има право да ги посещава, но децата живеят предимно с майка си. Мецгър е настроен повече от войнствено. Има запис на изявлението му, че би взривил с ядрени ракети Афганистан на дванайсети септември 2001 година. Много е откровен, когато става дума за превантивно елиминиране на враговете. Най-големият му противник са американските граждани отвъд океана, за които смята, че се занимават с неамерикански дейности - бунтове или словесна подкрепа на терористични групировки. Но това е неговата политика и тя не ме засяга. - Последва пауза. - По-важното е, че е психически нестабилен.
- Как така? - попита Селито.
Райм започна да губи търпение. Искаше да разгледа криминологичната страна на случая.
Но тъй като Сакс и Селито подхождаха към случаите „глобално“, както би се изразил капитан Майърс, той остави Лоръл да продължи и се опита да изглежда заинтересуван. Тя продължи: