Пилотът се изправи и се премести в най-отдалечения ъгъл на килията.
Другият остана там, където беше, с извърната глава. Все пак летецът имаше чувство, че онзи усеща всяко негово движение на ръцете и краката, всяко преместване на пейката, всеки дъх, който си поемаше.
Новият ми дом...
81.
- Сигурен ли си? - попита Лоръл.
- Да - отвърна Райм. - Бари Шейлс е невинен. Той и Мецгър не са отговорни за смъртта на Де ла Руа.
Тя се намръщи.
- Аз... има нещо, което не забелязах - призна криминалистът.
- Какво, Райм? - попита Сакс.
Той гледаше как лицето на Нанс Лоръл отново застива - така тя реагираше на болката. Ценното ѝ дело отново се разпадаше пред очите ѝ.
Нищо няма да ме спре сега...
- Кажи ми, Линк. Какво, по дяволите, става? - попита Селито.
Мел Купър мълчеше, макар да си личеше, че също е любопитен.
- Погледнете раните - обясни Райм. После увеличи снимката от аутопсията и насочи вниманието към разкъсванията по лицето и шията на журналиста.
После премести още една снимка до нея - снимка на местопрестъплението. Де ла Руа лежеше по гръб, а от същите разрези течеше кръв. Той беше покрит със стъкла, но нито едно не се намираше в раната.
- Как не се сетих? - измърмори. - Погледнете размерите на разкъсванията в доклада от аутопсията. Погледнете ги! Раните са широки само няколко милиметра. Парче стъкло би било много по-дебело. И как е възможно всички да са толкова еднакви? Видях ги, но не се вгледах в тях.
- Намушкан е до смърт - каза Селито с кимване.
- Трябва да е - отвърна Райм. - Острието на нож е с ширина от един до три милиметра и е дължина от два до три сантиметра.
- А убиецът е хвърлил малко стъкла върху тялото на Де ла Руа, за да изглежда, сякаш е убит случайно, като невинна жертва - предположи Сакс.
Селито измърмори, пиейки подсладеното си кафе:
- Доста хитро. Убил е и телохранителя по същия начин. Защото щеше да е свидетел. Кой го е направил?
- Очевидно е. НИ 516. Знаем, че е бил близо до апартамент 1200 по време на нападението на безпилотния самолет. Спомняте ли си, че ножът е неговото предпочитано оръжие? - каза Райм.
- Знаем и още нещо: НИ 516 е специалист. Не е направил всичко това за удоволствие. Работи за някого, който е желаел смъртта на репортера - продължи Сакс.
- Точно така, шефът му е този, който ни трябва - каза Райм. Погледът му се премести отново върху диаграмата. - Но кой, по дяволите, е той?
- Мецгър - предположи Пуласки.
- Може би - отвърна бавно Райм.
- Който и да е, със сигурност е знаел, че Морено ще бъде на Бахамите и че предстои да бъде изпълнена ЗСЗ. И кога точно - каза Лоръл.
- Новобранецо, ти се захващай с проблема за мотива. Що се отнася до аржентинския жърналист, ти си нашият експерт. Открий кой е искал смъртта му.
- Трябва да открием върху какво е работил, дали е отразявал спорни теми - отбеляза Пуласки.
- Да, разбира се. И кого е ядосал. Искам да знам и всичко, свързано с личния му живот: хора, които е познавал, какви инвестиции е правил, какво е семейството му, къде е ходил на почивка, какви имоти притежава.
- Имаш предвид всичко? Дори с кой е спал?
- Подлогът в края на изречението може и да ти се размине, но няма да позволя да използваш неправилното местоимение - измърмори Райм.
- Извинявай. Трябваше да кажа: с кого е спал - отвърна на огъня младият полицай.
Всички се разсмяха.
- Добре, Рон, май си го заслужих. Да, всичко, което можеш да откриеш.
В продължение на около час, после два, Пуласки, с помощта на Сакс, рови в личния живот на журналиста и в кариерата му и свали всички статии и блогове, които успя да открие.
Принтираха всичко и го сложиха на масата пред Райм.
Младият полицай подреди материалите и криминалистът се зае да преглежда тези, които бяха на английски. После повика Пуласки:
- Рон, ти трябва да си нашият Берлиц.
- Кой?
- Преведи тези заглавия - каза той и посочи статиите на испански език, които Де ла Руа беше написал.
В продължение на още един час преглеждаха историите, Райм задаваше въпроси, които Пуласки превеждаше бързо и прецизно.
Накрая Райм погледна към белите дъски.
УБИЙСТВОТО НА РОБЪРТ МОРЕНО
Актуализираните данни са почернени
- Местопрестъпление 1
- Апартамент 1200, „Саут Коув Ин“, остров Ню Провидънс, Бахамите (Стаята на смъртта)
- 9 май
- Жертва 1: Робърт Морено