Мецгър осъзна, че сирените беше спрели.
И то точно пред кабинета му.
Той се изправи и погледна надолу към затворения паркинг, където се намираше станцията за наземен контрол.
Пълен със...
Несъмнено.
Една кола без маркировка и с примигващи сини светлини, кола на Нюйоркското полицейско управление и един ван - може би на специалните части. Вратите бяха отворени. Полицаите не се виждаха.
Обаче Шрив Мецгър знаеше къде са. Не се и съмняваше.
След малко това беше потвърдено от охранителя долу, който му се обади и заговори с неуверено:
- Шефе? - Той прочисти гърлото си и продължи: - Тук има едни полицаи, които искат да говорят с вас.
84.
Линкьлн Райм забеляза, че Шрив Мецгър, който го оглеждаше, беше изненадан да го види.
Може би фактът, че е в инвалидна количка, го беше шокирал, но това би трябвало да му е известно. Господарят на разузнаването събираше да/ши за всички, свързани с разследването по случая с Морено.
Може би изненадата по ирония на съдбата се дължеше на това, че Райм е в по-добра форма от ръководителя на НРОС. Той забеляза колко благ изглежда Мецгър - с рядка коса, кокалеста фигура и очила с дебели бежови рамки с петно на всяко стъкло. Райм допускаше, че мъжът, който от време на време убива хора, за да си изкарва прехраната, би изглеждал по-жи- лав и по-страшен. Мецгър разглеждаше мускулестото тяло на Райм, гъстата му коса и квадратното лице. Примигна със загадъчно изражение, достойно за Нанс Лоръл.
Мъжът седна зад бюрото си и хвърли не толкова изненадан поглед към Сакс и Селито. Само те бяха там - Лоръл я нямаше. Райм беше обяснил, че това е работа на полицията, а не на прокуратурата. Освен това имаше вероятност, макар и малка, да е опасно.
Той се огледа. Кабинетът беше доста безличен. Малко украса и няколко книги, които изглеждаха непрочетени, с ненапукани гръбчета, върху прашни рафтове. Имаше шкафове с документи с огромни ключалки и скенери на ириса. Беше пълно с функционални, несъчетаващи се помежду си мебели. На тавана беззвучно просветваше червена лампа, което, Райм знаеше, означаваше, че външни хора се намират в сградата и всякаква поверителна информация трябва да бъде скрита.
Мецгър послушно го беше направил.
С мек, овладян глас ръководителят на НРОС каза:
- Разберете, няма да ви кажа нищо.
Лон Селито, най-старшият служител на реда тук, понечи да отговори, но Райм кисело го прекъсна:
- Позоваваме се на законите, а?
- Не ви дължа никакви отговори.
С което наруши мълчанието си.
Изведнъж ръцете на Мецгър затрепериха. Очите му се присвиха, а дишането му се учести. Случи се за миг. Трансформацията беше тревожна. Бърза и сигурна като змия, която от състояние на покой скача, за да сграбчи мишка.
- По дяволите, въобразявате си, че можете да идвате тук... - Трябваше да спре да говори. Стисна зъби прекалено рязко.
Имаше емоционални проблеми, предимно с овладяването на гнева...
- Хей, по-спокойно де? - каза Селито. - Ако искахме да ви арестуваме, Мецгър, вече щяхте да сте арестуван. Слушайте човека, за бога!
Райм с умиление си спомни дните, когато бяха станали партньори, изкуствения изказ на Селито. Подходът им не беше добро ченге - лошо ченге, а спокойно ченге - грубо ченге.
Мецгър се успокои.
- Или какво... - Той се пресегна към шкафчето си.
Райм забеляза, че Сакс леко се напрегна, а ръката ѝ се насочи към оръжието. Ръководителят на НРОС извади само нокторезачка, след това седна, без да реже.
Селито кимна и даде думата на Райм.
- Имаме случай, който трябва да бъде... разрешен. Вашата организация е пуснала заповед за специална задача.
- Не знам за какво говорите.
- Моля ви. - Райм нетърпеливо вдигна ръка. - ЗСЗ срещу мъж, който изглежда е бил невинен. Но това си е между вас, съвестта ви и вероятно някои доста трудни изслушвания пред Конгреса. Не е наша работа. Тук сме, защото трябва да намерим човек, който убива свидетели, свързани със случая „Морено“. И...
- Ако искате да кажете, че НРОС...
- ...е повикала специалист ли? - довърши Сакс.
Мецгър потрепери отново. Сигурно се чудеше откъде знаят този термин. Как изобщо знаят за това? Той измърмори:
- Не съм заповядвал на никого да прави това.
Казано с бюрократичен евфемизъм.
Да прави това...