Выбрать главу

-      Погледнете китките си, Мецгър. Погледнете! С белезни­ци ли сте? Не виждам никакви белезници, а вие? - обади се Селито.

-      Знаем, че е бил някой друг и затова сме тук. Трябва да ни помогнете да го намерим - продължи Райм.

-      Да ви помогна? - отговори Мецгър с усмивка. - И защо, по дяволите, да помагам на хора, които се опитват да унищожат важна правителствена служба? Служба, която върши жизнено­важна работа, като пази гражданите от врагове?

Райм го погледна язвително и дори ръководителят на НРОС разбра, че малко е попрекалил с реториката.

-      Защо да помагате? - повтори криминалистът. - Хрумват ми две причини. Първо, за да не отидете в затвора за възпре­пятстване на правосъдието. Започнахте кампания, за да спрете разследването. Проследихте отказа от гражданство на Морено, вероятно като сте задействали връзки в Държавния департа­мент. Интересно ми е дали сте последвали каналния ред. Си­гурен съм, че сте използвали Бари Шейлс, служители на НРОС и доставчици, които да работят за вас, за да унищожите дока­зателства за програмата за безпилотни самолети със ЗСЗ, изро­вили сте компромати за следователите. Хакнали сте телефони, засекли сте имейли, взели сте информация за сигнали от ваши­те приятели в Лангли и форт Мийд.

-      Откраднали сте лични медицински картони - добави Сакс решително.

С Райм бяха обсъдили как капитан Бил Майърс беше взел от ортопеда информация за състоянието ѝ. Бяха заключили, че някой от НРОС е хакнал записите и ги е изпратил на шефа ѝ.

Мецгър сведе поглед в знак на мълчаливо потвърждение.

-      А втората причина да ни помогнете? Натопили са вас и НРОС да убиете някого. Само ние можем да ви помогнем да заловите престъпника.

Райм беше привлякъл вниманието му.

-      Какво казвате, че се е случило?

-      Чували сме хора да твърдят, че използвате работата си, за да убивате хора, които смятате за непатриоти и антиамерикански настроени. Не смятам така. Мисля, че наистина сте смятали Морено за заплаха - защото някой е искал да мислите така и ви е предоставил фалшиво разследване, за да пуснете ЗСЗ и да го отстраните. А това е дало възможност на истинския престъп­ник да убие истинската жертва.

Мецгър отмести поглед за момент.

-      Сигурно! Морено е застрелян, другите в стаята са смаяни и уплашени. Престъпникът се промъква и убива мъжа, когото на­истина преследва. Репортера Де ла Руа. Пишел е експозе, изоб­личавал е корупция или нещо подобно и някой е искал да го убие. Не, не, не - поде Райм, но после отсъпи. - Добре. Първоначално и аз си мислех същото, но после осъзнах, че не е така.

Това беше признание. Всъщност той още се дразнеше, че толкова бързо стигна до заключение за репортера, без да вземе предвид всички факти.

-      Тогава кой... - Мецгър вдигна объркано ръце.

-      Симон Флорес, телохранителят на Морено. Той е бил ми­шената през цялото време.

85.

-      Де ла Руа е пишел за бизнес издание - обясни Райм. - Прегледахме последните му статии и открихме върху какво е работил. Портрети на отделни личности, бизнес анализи, ико­номика, инвестиции. Никакви разследващи статии, никакви експозета. Нищо, което може да предизвика спор.

А що се отнася до личния живот на репортера, Пуласки не откри нищо, което може да е предизвикало убиец да го пре­следва. Не е взимал участие в тъмни сделки или престъпна дей­ности, не е имал врагове и не е допускал никакви лични морал­ни прегрешения. Няма спор с кого е спал (очевидно за двайсет и три години - само със съпругата си).

-      И така, кога открих мотив? - продължи Райм. - Трябваше да се запитам кое е любопитното. Върнах се за доказателства. Няколко минути по-късно изскочи нещо. Или по-точно липсата на нещо. Липсваше часовникът на телохранителя, който беше откраднат след стрелбата. Беше ролекс. Кражбата не е нещо необичайно. Но защо телохранител ще носи часовник за пет хиляди долара?

Мецгър гледаше с празен поглед.

-      Шефът му Робърт Морено не беше богат, беше активист и журналист. Вероятно е бил много щедър към служителите си, но да плаща толкова голяма заплата, че някой от тях да си купи ролекс? Не мисля. Преди половин час накарах сътрудник от ФБР да изготви профил на телохранителя. Флорес има сметки на обща стойност шест милиона долара в банки на Карибите. Всеки месец получава петдесет хиляди долара от анонимна сметка на Каймановите острови.

Очите на Мецгър проблеснаха.

-      Телохранителят е изнудвал някого.

Не получаваш длъжността ръководител на служба като НРОС, без да имаш остър ум, но това беше особено добро за­ключение. Райм кимна с умивка: